След интересните ни разговори с жените, родили в Италия, Англия и Америка, насочваме вниманието си към Турция и по-конкретно към Истанбул. През космополитния град, разположен около Босфора, минават едни от най-натоварените пътища в света. Като десетата най-популярна дестинация, Истанбул е изключително привлекателен за туристите не само с вкусните си десерти, интересни пазари и романтични разходки с корабче. Знаем също, че едни от най-добрите лекари в различни сфери на медицината намират своето място именно там. Затова се свързахме със Семра Мутлу. Тя е родена в Истанбул, на 26 год. е и е майка на едно дете. Родителите й са се преместили от България в Турция през 1989 г. Не знае български език, но майка й ни съдейства с отговорите. Какво внимание се отделя на бременните жени, как е уредена грижата за родилките, как протича раждането, какво се заплаща и какво не, ще разберете в следващите редове.
Семра, как премина бременността Ви?
Бременността ми премина добре. Нямах проблеми. Най-много ми се ядеше конфитюр от ягоди. Купувах си по едно малко бурканче и го изяждах за два дни. Съпругът ми го криеше от мен. Вълнувах се при всеки преглед, защото нямах търпение да видя бебето си и да чуя сърдечните му тонове. Лекарите се отнасят добре, но преглеждат набързо, защото имат много пациенти. Искаше ми се да ми отделят повече време. Родих първото си дете на 4 април 2018 г.
Какво беше отношението на специалистите към Вас в този период?
Проследяваха ми бременността в университетска болница. При всеки преглед акушерките ми бяха едни и същи, но лекарите – различни. Когато ги попитах защо е така, ми отговориха, че работят на ротация и че имаме право да изберем лекар, но за него се заплаща допълнително. В 32-рата седмица акушерките събраха група бременни, в това число и мен, и ни информираха за значението на майчината кърма, като ни посъветваха да кърмим бебетата си най-малко 6 месеца.
Какво е мнението на лекарите и акушерките за секциото?
Секцио се прави само когато е необходимо. Здравното министерство вече ограничава цезаровото сечение по желание.
Вие как родихте детето си – физиологично или с цезарово сечение?
В последните дни на бременността ми се получи фетален дистрес на плода и се наложи да родя със секцио. Ако бях в частна клиника, разбира се, щях да имам право да избера начина на раждане, но в университетската болница изражда този, който е дежурен. Аз бях доволна от екипа. Предпочетох да родя там, защото има много добри специалисти. При нужда от реанимация или каквата и да е друга манипулация за бебето бих била по-спокойна, отколкото в държавна болница.
Как протече раждането?
Водите ми изтекоха на 4 април 2018 г. в 4:00 ч. сутринта. Отидохме в болницата. Прегледаха ме и провериха сърдечните тонове на детето. Раждането започна по нормален начин, но се установи фетален дистрес и в 15:00 ч. ме оперираха.
Какви са условията в болничните стаи?
Болницата е от 1969 г., но сградата е по-стара. Бях в стая за две родилки и платих за нея по 45 лири на ден. Обстановката беше приятна. Имаше две легла за родилки, две легла за бебета, две кресла за посетителите, две маси за хранене, също баня и тоалетна. Останах в болницата четири дни след раждането. За самостоятелна стая се плаща двойно – 90 лири на ден.
Какво е заплащането за раждането?
На прегледите ме посрещаше акушерката. Всичко се записваше в медицинското ми досие, а също се въвеждаше и в компютър. Първо си говорехме с лекаря и акушерката – как се чувствам, имам ли проблеми и въпроси. После ми правеха ултразвук и при необходимост допълнителни изследвания в лабораторията в същата сграда. Резултатите ги гледах онлайн и след това отново се уговарях с лекаря за среща, за да ги види. Системата е такава, че се срещаш с различни лекари всеки път, т.е. с този, който е на смяна. Това не ми допадаше. Много ми се искаше всеки път да е един и същ лекар.
Относно заплащането – платих единствено за ехокардиография, която се прави от професор. 60% от тези пари остават за болницата, а другите за специалиста. Така пишеше на касовата бележка. За всичко останало плаща здравната каса.
Наскоро ми попадна информация, че се отделя голямо внимание на психологичното здраве на майката. Какви са Вашите впечатления?
В болницата има много бременни, на всеки 15 минути в кабинета влиза нов пациент. Персоналът няма достатъчно време за психологична помощ. Понякога ходех при личния ми лекар, тъй като той ми отделяше повече време, защото графикът му не е толкова натоварен.
След раждането семейният лекар и акушерката ми се обадиха по телефона. Видели в системата, че съм родила, и ме попитаха дали имам нужда от нещо, като ме поканиха на преглед с бебето. Тази система се казва „gebliz”. Всички бременни и родилки се вписват там. Благодарение на нея където и да отиде жената на преглед, дори и в друг град, специалистът може да види резултатите от предишните прегледи и изследвания. Харесва ми тази възможност, защото няма нужда да се обяснява или да се носи нещо допълнително. По същия начин следят дали съм направила ваксините на детето и ако съм закъсняла, ми се обаждат да ми напомнят. След раждането, преди да ме изпишат от болницата, ми разказаха подробно как трябва да кърмя, с какво трябва да се храня, как да поддържам правилна хигиена, как да се предпазя от забременяване и как да планирам следваща бременност.
След като се роди дете, как се избира педиатър? Той посещава ли дома Ви, за да Ви насочва в грижите?
Водя детето си на преглед в същата болница. Но както при прегледите по време на бременността, така и при тези всеки път се срещам с различен педиатър или стажант. Но обмислям вариант и за частен преглед, защото въпреки записания час се налага да чакаме много.
Държавата предлага ли финансова помощ, насърчаваща раждаемостта?
Да, плащат минимални детски надбавки. Работещата майка трябва непременно да е на дневна смяна. В началото може да ползва по 3 часа за кърмене на ден, а след това по час и половина, докато детето стане на 1 годинка. Има право и на две години неплатен отпуск.
Какви са цялостните Ви наблюдения относно здравните грижи?
Тъй като пациентите са много и всеки път се срещам с различни лекари, предпочитам да си направим частна здравна застраховка. В държавните и в университетските болници се чака много.
Какво може да се подобри?
Може да се подобри законът за здравните грижи. Дано да се даде поне една година платен отпуск на майката.
На каква възраст жените раждат първото си дете? Към момента какви са наблюденията Ви по въпроса?
Когато ходех на прегледи, се срещнах с бременни на 16- и 17-годишна възраст. И двете бяха емигрантки от Сирия. Другите жени бяха средно на около 20 години, с първо дете. Но имаше и една млада жена, която беше бременна за четвърти път, а беше само на 21 години. Прави ми впечатление, че възрастта пада с нивото на образованието. Аз родих на 26 години.
Разговора проведе Даниела Старидолска