Драга редакция, привет! Пиша ви, защото искам да споделя своята история от желанието да бъда до майка до осъществяването на тази мечта. Всъщност копнежа ми да имам дете бе толкова силен, че Бог ме дари с цели две. Лекарите ми казаха, че няма начин да забременя успешно – имах изчерпан резерв, проблеми с щитовидната жлеза, а за капак при мъжа ми също се установиха недотам приятни резултати. С моя чудесен съпруг опитвахме да се сдобием с наследник четири години преди аз да посетя специалист, така неусетно станах на 39.

Прогнозите не бяха добри и разбира се, според специалистите, трябваше задължително да прибегнем до инвитро. Е, така и стана – стимулация, прегледи, стрес, напрежение… На финала имах две яйцеклетки и само един ембрион, който не изглеждаше особено качествено, затова не го чакахме да се превърне в бластоцист, а го трансферирахме на третия ден. След две седмици трябваше да си направя кръвен тест за бременност – досещате се, че не беше положителен, нали?

Гестационна седмица - развитие на бебето, изчисляване на термина, съвети за раждането

Приех го драматично, плаках три дни, започнах да пия добавки, да правя специални упражнения и да се подготвям за нов опит. Дотам не се стигна, защото Бог чу молитвите ми, и се оказах бременна още на следващия месец. Този път също плаках, но от щастие и благодарност. Отидох на първия преглед с треперещи крака и с усещане за пеперуди в корема. Вълнувах се, но вярвах, че всичко ще бъде наред. Лекарят с изненада установи не само, че съм бременна, но и че в мен бият две сърца, два ембриона. Господи, повече и по-хубаво, отколкото съм си мечтала и представяла! Бременността ми мина леко, нямах никакви оплаквания и проблеми, родих почти на термин две здрави и красиви момиченца.

Обръщам се към семействата в подобна ситуация, за да има кажа, че новият живот винаги намира начин да се появи, просто не бива да се отказват и нека силно да вярват в успеха!

Автор: Мирела К., София