Ниското или високото телесно тегло могат да затруднят зачеването.
Когато преди 3 години Рени М., 34 год., започва опитите си да зачене, тя тежи 50 кг и е висока 1.65 м. Менструацията й е спряла преди 15 години. Увеличението на теглото й само с около 3.5 кг й помага мензесът да се възстанови и след около едногодишни опити тя успява да зачене дъщеря си чрез вътрематочна инсеминация. Преди да наддаде, индексът на телесната маса  (ИТМ) на Рени е 18.3, а идеалният ИТМ за зачеване е от 20 до 25.


Както наднорменото, така и поднорменото телесно тегло могат да създадат проблеми с овулацията или други състояния, които да затруднят зачеването. Нови проучвания показват, че наднорменото тегло може да се окаже сериозна бариера пред прилагането на високотехнологични методи, каквото е ин витро оплождането.

Специалистите обясняват, че когато телесните масти са силно повишени или намалени, концентрациите на естрогените и на прогестерона в организма се понижават. За стимулиране на овулацията е необходимо съответно ниво на естрогените. Жените със значително поднормено тегло може да имат редовен мензес, но по-вероятно е да нямат овулация.
Ниските нива на прогестерона може да засегнат лутеалната фаза, т.е. втората половина на менструалния цикъл. При нарушението на тази фаза жената може да има нормална овулация и да настъпи оплождане, но оплодената яйцеклетка няма достатъчно време да се вгнезди добре в матката. Ако мензесът настъпва по-малко от 10 дни след овулацията, налице е сигнал за такова нарушение.

Нито много голямо, нито много малко
Наднорменото тегло може да затрудни зачеването също като поднорменото. Затлъстяването може да се придружава от цикли без овулация и да затрудни лечението на безплодието.
Проблем при излишното телесно тегло е резистентността към инсулина. Жените с това нарушение имат високи нива на свободните андрогени (мъжки хормони) и на свободните естрогени, които може да се отразят неблагоприятно на овулацията и на загнездването на ембриона. За осигуряване на нормалната вътрешна покривка на матката (ендометриум) е необходимо определено ниво на хормоните. Когато тъканта е в излишък (при наднормено тегло), тя “всмуква” тези хормони и ендометриумът се лишава от тях.
Поликистичният овариален синдром – една от водещите причини за безплодието, се влошава при затлъстяване и инсулинова резистентност. Всички жени с поликистичен овариален синдром имат нарушение на овулацията, което се влошава с увеличаване на телесното тегло. Не всички жени с наднормено тегло и затлъстяване обаче имат такъв синдром, а и не всички с поликистичен синдром са с наднормено тегло. Класическите признаци на поликистичния овариален синдром са нередовен мензес и увеличено окосмяване. При тяхното наличие е необходима консултация с лекар.
Въпреки че отслабването не води непременно до “излекуване” на поликистозните яйчници, много проучвания показват, че дори малкото намаляване на теглото може да подобри овулацията.
Наблюдава се също и обратното. Учени от Университета на Аризона установяват, че когато жени атлетки с телесно тегло под нормата, които не са имали мензес, увеличат телесните си масти от 8.2 на 14.4%, те възстановяват нормалните си цикли.
Рени М. бързо открива влиянието на леко увеличеното телесно тегло върху фертилността – една година след раждането на дъщеря си тя тежи 53 кг и забременява за втори път. Още при първия опит!

И неговото тегло е важно
Когато с партньора си правите поръчка към “щъркела”, не само вашето тегло е от значение. Според проучване, публикувано в американското списание “Epidemiology”, мъжете с наднормено тегло или със затлъстяване по-често са инфертилни, отколкото мъжете с нормално тегло. Фертилността е била по-ниска сред мъжете с ИТМ 26 или по-малко, а рискът от безплодие нараствал с 12% при всяко увеличение на ИТМ с три точки.

Из чуждестранния печат
Симона Симеонова