Да сключиш брак за втори път, вече не е рядкост. Много партньори се надяват, че в новото им семейство всичко ще потръгне. В повечето случаи те са преживели психологична травма – загубили са партньор при смърт, развод или раздяла и копнеят животът им отново да се изпълни със смисъл. Вторият брак често е свързан с нова надежда, понякога нереалистична. Много проблеми възникват и когато трябва да се отглежда дете и от предишната връзка на новия партньор.
Статистиката сочи, че повече от половината от повторните бракове завършват с развод. Защо е така? Има редица грешки, които новосъздаденото семейство допуска, особено ако в него има заварени деца.

Липса на търпение
В повечето случаи, когато майката и бащата са биологични родители на детето, те са се познавали дълго преди неговото раждане. Имали са възможност да съпреживеят всеки момент – от зачеването, раждането до първите му стъпки. Те активно са участвали в процеса на неговото отглеждане и възпитание. При втория брак в семейството се присъединява чужд човек, към когото и детето трябва да се приспособи.
Често срещано явление е биологичният родител (най-често майката) да оказва натиск върху партньора си и да изисква той бързо да възприеме детето като част от своите отговорности. Майката може да принуди и малчугана да приеме втория си баща като свой приятел. Обикновено децата се противопоставят на подобно поведение с изрази като: „Никога няма да ми станеш майка", „Татко беше по-добър от теб"… Понякога обаче, колкото повече се старае новият родител, толкова повече отпор среща от страна на детето.


Други попадат в обратната ситуация. Те се стремят да наложат присъствието си над децата на новия си съпруг или съпруга. В практиката си съм се сблъсквал със случай на уверен баща, оженил се за разведена жена с 6-годишно момиче. Той беше горд, че детето бързо го е приело, след като го е… напердашил. През годините наблюдавах как момичето израсна като непокорна тийнейджърка. Мъжът не разбираше, че детето не може да го приеме, ако поставя условия, изисквания и прилага физическо насилие. Звучи невероятно, но често проблемите на малчуганите са свързани със страха да не загубят новия родител. Ако изпаднете в такава ситуация, добре е да запомните, че е нужно време. Не насилвайте нещата. Постепенно и с търпение може да се съюзите с детето и да станете приятели. Научете се да изслушвате както партньора си, така и детето. Не го наставлявайте.

Вулкан от емоции
Подвластни на проблемите в ежедневието, родителите често оставят гневът и емоциите им да ги завладеят и управляват. Детето обаче бързо може да загуби доверието в новия си родител, ако вижда, че той нагрубява мама или чува обидни думи за предишния си баща. Независимо от възрастта малчуганът е изключително чувствителен към емоциите на възрастните. Той усеща, когато у дома се случва нещо нередно. Не се опитвайте да прикривате недоразуменията и проблемите си. Добре е, ако в семейството стане скандал, да се даде обяснение на детето и да му се поднесе извинение. Така то ще разбере, че родителят съжалява за поведението си.

Изграждане на доверие
Опитите да се заеме мястото на биологичния родител, очакването за прекалена близост, купуването на скъпи подаръци и „подкупите” от страна на новия родител могат трайно да разрушат връзката между него и детето. При такива взаимоотношения основата на успеха е да сте позитивни, естествени, да сте себе си, както и да отделяте време за забавления и смях и вкъщи, и извън дома. Именно това ще ви сближи и ще постави основите на вашето здраво ново семейство.

Стоян Георгиев
магистър по семейна терапия