Деца, изоставени от родителите си, често получават добър житейски шанс – да бъдат осиновени. Все повече някои от тях се посрещат с любов и в приемни семейства. Винаги обаче и те, и новите им родители преминават през различно дълъг преходен период, изпълнен с всякакви трудности. Нужно е време за адаптация и на двете страни. Имам дългогодишни наблюдения върху тези трудни моменти.



На прага на новия живот
След период на взаимно опознаване идва денят, когато малкият човек се разделя със старото си „жилище“. Той се откъсва от тези, които са се грижили за него и познават добре характера, навиците и предпочитанията му. Разделя се и с децата, с които заедно е живяло. Издокарано в съвсем нови дрешки, детето напуска дома в прегръдките на развълнуваните мама и татко. По време на предварителните свиждания то вече е познало тяхното внимание. Харесва му, когато те го гушкат. Но първата „драма“ може да се разиграе още в автомобила. Ако то никога не се е возило в превозно средство, започва неистово да плаче, особено когато пътуването до новия му дом е по-дълго (прехвърляне от един в друг град или със самолет – в чужбина).


Първи ден у дома
за детето първият ден в новия дом е силно стресиращ. То е безмълвно и объркано в новата, непозната среда. Някои деца се разплакват... Двегодишно момиченце е посрещнато с богато меню от любими ястия (по информация на персонала на социалния дом), но до вечерта то не хапва нищо.
Обичайно явление е осиновителите да предлагат на този малък „бивш затворник“ невкусвани дотогава от него всевъзможни ясния и лакомства. Макар и не в еднаква степен, при тези деца се наблюдават и проблеми със съня, защото те сменят леглото, стаята, други са и възрастните около тях и подходът им. Всеки ден ги затрупва лавина от нови впечатления и преживявания... Един негативен пример. Веднага след вземането й от осиновителите тригодишната Теди е настанена да спи сама в стая („Приготвили сме я с мерак за нея...“), но заради това тя дълго преживява ужасни нощи – нали преди е спяла с още 10–12 свои връстници. Други родители пък, водени от милосърдие, приемат детенцето в спалнята си и често това съжителство продължава до 6–7-годишната му възраст – „То трябва и нощем да чувства нашата любов...“. В резултат някои деца се научават доста късно да спят отделно. Много важно и по-лесно ще е, ако след вземането на детето се спазва същият режим на хранене и сън, с който детето е свикнало. Още повече, че в домовете този режим е съобразен с възрастта.


Сближаване с външния свят
Ако безкрайно много външни обекти и хора изведнъж бъдат поднесени на малкото същество, бурните пристъпи на негативни стресови реакции са неизбежни и напълно обясними. При това те не винаги се проявяват само навън, където всичко е непознато и шокира детето, но често и след като то се завърне у дома. То реагира със силни крясъци, плач, тръшкане, трудно се успокоява... Малко по-леко протича въвеждането във външния свят, ако детето е по-малко или ако за кратко по време при свижданията на семейството е било разрешено да го извежда от социалния дом. Обичайните съблазни – люлки, влакчета, сладкарници... плашат 2–3-годишните деца. Наблюдавала съм какво правят някои от тях, когато излизат на разходка. Те постъпват като много от своите връстници – вземат със себе си играчки „пазители“, но изпитват ужас от влизането в магазини, в молове. Оставени пред вратите, макар и с близък придружител, те плачат, боят се, че мама завинаги е изчезнала.

Плюсове и минуси
При тези деца има и някои плюсове. Те по-лесно се приспособяват към детската ясла или градина, защото преди да бъдат осиновени, винаги са живели сред колектив от деца. За съжаление много от т.нар. домски навици – клатене на глава, люлеене на тялото, смучене на палеца, трудно се изживяват. Не е чудно, че при силна емоционална възбуда и стрес детето често прибягва към тях. По този начин то само се разтоварва и успокоява.
Друга важна проява – понякога децата споменават личности или случки от живота в социалния дом. Родителите не бива да се изненадват. Добре е да изслушват детето, но деликатно да обърнат разговора към нещо актуално и приятно.

Спомени от миналото
Липсата на любов и грижи от родната майка – още веднага след раждането, може да обясни някои прояви при тези деца. За изненада на своята осиновителка 4-годишният Асен й казва: „Искам да съм бебе и ти да ме возиш в количка...“ Дори и след няколко години грижи и обич в семейството, вече пораснали, някои деца не искат и не могат да се разделят със своите родители даже само за няколко дни. Вероятно на подсъзнателно ниво те помнят своето изоставяне...

Влезли в семейства, които ги посрещат сърдечно, за броени дни децата се преобразяват и стават неузнаваеми – израстват физически, напредват в говорното си развитие, проявяват любознателност. Ако в приемното семейство (а често и в осиновителското) има и друго дете, тогава психостимулиращият ефект е още по-голям.

Истината е, че в живота на семействата – приемни или осиновители, могат да възникнат всякакви проблеми. Особено сложно и рисково е времето на пубертета. За родителите е важно да знаят, че за да се справят успешно в трудни ситуации, трябва да подхождат с много търпение, разбиране и обезателно да показват своята любов към детето. Нали именно то ги е ощастливило и придало смисъл на  живота им...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог