Африка е най-вълнуващият, изненадващ и различен континент. Още след кацането на самолета на африканска земя те посреща атмосферата на непознат свят, изпълнен със слънце, топлина, спокойствие, забавен ритъм като в блус. Часът е 4.30 сутринта. Слънцето се показва като малка, мека, жълто-розово-кафеникава топка, която расте със секунди, приближава се към теб и имаш чувството, че ще я пипнеш с ръка. Това е първият вълнуващ мираж. След два часа си на брега на морето, което е много, много синьо. До него е пустинята – безкрайна, мистична, плашеща. На този пейзаж човек разбира, че е по-малък от прашинка и ако внезапно се появи “гибла” – ураганен вятър откъм пустинята, не знаеш къде да си пожелаеш да те отнесе: към морето или навътре към пясъчната паст – втори мираж.


И архитектурата на континента е смайваща: храмове, колонади, висящи градини, градове история – Собрата, Лептис Магна, Картаген... Хората – не можеш никога да ги забравиш. Жените са в цветни или черни одежди, омотани около телата им, мъжете в бели барокани и с очи любопитни, тъжни, усмихнати, но винаги топли. Посетете Африка! Изживейте тези мигове без посредник.

Аз живях там. Това ме направи съпричастна на религиите, обичаите, тъгите и радостите им, болестите и мечтите им. Две години опознавах и ежедневно опитвах и ястията им. Африканците
не са обсебени от манията за диети
(изключение правят някои сноби от аристокрацията им). По религиозни причини не консумират свинско месо. Обичат пилешко и риба. Бог им е пратил щедро риби, както им е подарил нефт в недрата на пустинята. На големи празници или при определени ритуали в Африка поднасят овче и камилско месо. Месата и рибите, които консумират, са варени или печени.

Много използвани при приготвянето на храната са многоетажните (най-малко 4, най-много 8 етажа) тенджери. На дъното им се поставя нарязано месо, леко осолено, с черен и червен пипер, кимион, бахар, дафинов лист, главичка лук и чесън, залято с вода. Всеки етаж има своите точно определени “наематели” – на първия са най-твърдите зеленчуци (моркови, зелен фасул, грах), на горните – сини домати, тиквички, чушки, бамя, домати... Всичко, приготвено на пара, е готово, когато месото е добре сварено. Вари се на 150 ºС след завирането. Различните “етажи” се поднасят поотделно. Всеки избира какво да сложи в чинията си. На трапезата рядко има сол. Но винаги има два соса – сладък (най-често доматен) и лютив (хариса). Всеки подправя ястието според вкуса си. Мазнините в кухнята са само растителни – зехтин и слънчогледово олио. Лойта от овчето месо се изхвърля. Ястията са почти като българските: кюфтета на скара или с разни сосове, пълнени зеленчуци с месо и ориз (чушки, домати, тиквички), сарми с лозов лист, мусака, гювеч, задушени меса с подправки. Продуктите се задушават с мазнина и вода под капак, но не се пържат. Популярни са крем-супите, супите от пиле или риба. Печените меса се намазват обилно с мед и малко сол, така както са го правели предците на африканците в праисторическите времена. При сладкишите, сладките, баклавите, тортите... кравето масло е господар. Без него не се приготвя никой десерт.
Африканците предпочитат холандските и италианските сирена и по-рядко френските. Обичат прясното мляко повече от водата, която е скъпа, почти колкото зехтина. А хлябът? Той се купува на чували. Всяко хлебче е голямо колкото българска козуначена кифла. То не се реже, топи се в устата, мирише на пещ и слънце.
Жителите на континента консумират много плодове. Купуват ги на щайги. Изборът е най-разнообразен – от а (авокадо) до я (ябълка), цитрусови, круши, фурми, дини, пъпеши... Децата  ядат плодовете сурови, за съжаление често и неизмити. Всяко домакинство обаче, колкото и бедно да е, разполага със сокоизтисквачка. Тя е нужна, колкото и климатикът. През деня в най-горещите часове с този уред непрекъснато някой изцежда плодове.
Зеленчуците, които се използват в кулинарията, също са най-разнообразни. Обикновено са доста едри. С две напълнени чушки спокойно могат да се нахранят четири души. Много се консумират различни салати, подправени със зехтин и лимон.
Чаят е на почит от векове. Денят започва и завършва с него. Мъжете предпочитат черен, а жените – зелен.
Яйцето в Африка е свещено
Яйцата се продават по пазарите. Големите семейства купуват цели кори. Яйцата се ядат варени, в сладкиши, сосове, застройки, сладоледи.
Пърженото не е по вкуса на африканците. Имат закон, който спазват свято: задължително се хранят три пъти на ден – закуска, обяд, вечеря. Тогава всички се събират на трапезата. Докато ядат, не говорят. Уважават хляба, който често целуват, преди да започнат да ядат. Пият много вода, колкото и да е скъпа.
Всичко, което разказах за предпочитаните храни в този континент, за хранителния режим и за иначе съвременната технология на приготвяне на ястията води до логичните въпроси:
защо африканците умират по-млади,
защо боледуват повече,
защо при тях детската смъртност е висока...
Ясно е, че само рационалното хранене не е достатъчно, за да живееш дълго и да си здрав. Здравната култура в Африка е изключително ниска. На този континент кръвосмешението е практика, а то води до тежки аномалии, до сърдечни, очни, бъбречни, чернодробни... заболявания при бъдещото поколение. Жените раждат по много деца и често страдат от трудно лечими анемии. Някои млади жени раждат едно след друго децата си и умират от атония (отпускане на мускулния тонус на матката по време на раждане). Катастрофите в африканските държави са ежедневие, защото вродените очни аномалии не са основание да не се вземе шофьорска книжка. Има и много други фактори, които се отразяват зле върху здравното състояние на африканците и водят до смърт още в ранна възраст. Но по отношение на храненето те са традиционалисти.

Д-р Милка Жижанова – Милушева
диетолог

Африкански сандвич

Продукти: 1 арабска питка, 30 г сварена в подсолена вода бяла риба, 20–30 г сварени соеви семена, 3 листа зелена салата, нарязани на ленти, 2 стръка зелен лук.
Сос: 1 настърган или пасиран средно голям домат, по щипка захар, джинджифил, черен или червен пипер, 1 ч.л. соев сос.
Приготвяне. Питката се покрива със сварената и нарязана риба, соевите семена и зелената салата. Отгоре се поръсва със ситно нарязания лук. Залива се със соса.
Към тази закуска се пие цитронада, ябълков сок или зелен чай.        

Пиле по африкански

Продукти: 500 г пилешки гърди, нарязани на парчета, 500 г по-дребни пилешки бутчета, около 800 г средно големи картофи, 2 лимона, 5 средно големи глави лук, 5 с.л. зехтин, 1 връзка магданоз, 2–3 стръкчета копър, ½  ч.л. сол, черен или червен пипер.
Приготвяне. Обелените картофи са режат наполовина, лукът се нарязва на полумесеци, много добре измитите лимони с кората се режат на тънки кръгчета, които след това се режат на 4. В намазана с 1 с.л. зехтин тава се нареждат парчетата месо, объркани със зеленчуците. Поръсва се с останалия зехтин, магданоза, копъра, солта и пипера и се добавят 3–4 с.л. вода. Пече във фурна около 40 минути на 180 ºС до зачервяване, без да се обърква.
Готовото ястие може да се консумира с гарнитура от зелена салата или със сос от растителна майонеза с горчица.