Луковите растения са вкусни и сигурно с тях ежедневно подправяте салати и ястия, хапвате ги и сурови. Те имат неповторима специфична миризма. А когато белите лук, сълзите ви потичат, без да има причина да плачете...


Лукът и “братовчедите” му – праз, чесън, не само подобряват вкуса на ястията, но са и много полезни за здравето.

Лукът
е познат от праисторически времена. Най-напред човекът е открил дивия “прародител”. Обикновеният лук е едногодишно тревисто растение и се среща в северното полукълбо с умерен климат. Родината му е Средна Азия. Отглеждат се различни видове – жълт, червен, лютив, полулютив, сладък, воден... Червеният е сочен, не много лютив, но ароматен, а жълтият – пресен или стар, е по-лют, но без него ястието не е така вкусно и ароматно.
Лукът е богат на витамини, микроелементи, серни, седативни съединения, противовирусни и антимикробни вещества. В него има много целулоза, малко зеленчукова захар и мазнина, почти няма белтък. Лукът съдържа 4–5% азотни вещества, около 10% захар, 20 мг% етерични масла, витамини С, А, В12. През пролетта това растение се продава на стръкове. През лятото, есента и зимата пресният лук “остарява” и прави големи или по-малки глави.

В лука се съдържа веществото кверцетин, което е естествен сънотворен препарат. От зрелия лук, заедно с люспите му, се вари отвара, с която се прави гаргара при ангина. Тя може да се пие и за потискане на упорита кашлица и срещу пресипнал глас, а измиването на косата с нея й придава златист, с бакърени отблясъци цвят. Включването на лук в менюто на родилката помага матката по-бързо се свие.
От луковите растения най-малко лютив, а понякога дори сладък е празът
Той идва у нас от Западна Азия. Няма оформена луковица, а стъблото му е крехко и резедаво на цвят. Празът съдържа 10% захар, 19% целулоза, голямо количество витамини С и В6, магнезий, мед, калций. Консумира се суров или варен. Има нежен и ароматен вкус, лесносмилаем е. Включва се в много ястия. Баницата с праз е особено вкусна. Празът е полезен за храносмилането и за сърдечната дейност, действа диуретично и слабително, бори се с атеросклерозата. Подходящ е за диети, защото е нискокалоричен.
Чесънът
е сред най-популярните лукови растения. Той е най-лют и най-малко сочен, има остра специфична миризма, независимо дали е пресен, или стар. И неговата родина е Средна Азия. Чесънът е най-богат на етерични масла и на витамин С. Специфичната му миризма се дължи на диалил сулфида (съставка на чесновото масло, която деактивира карциногените в черния дроб). Чесънът е богат на фитонциди, благодарение на които той има силно бактерицидно действие. Този представител на луковите растения – пресен или стар, се яде суров, добавен към ястия, консерви, салати. Без него тараторът, кьопоолуто, ястието имамбаялдъ, задушените меса и риби, шкембе-чорбата и пачата не са вкусни.
Всички видове лук съдържат натрий, калций, фосфор, желязо, мед. Тяхната захар е лесноусвоима. Те нямат мазнини и може да се включват в нискокалорични диети. Диетолозите обаче често ги пренебрегват, тъй като възбуждат апетита. В древни времена гърците и римляните ги използвали като афродизиак заради витамините и най-вече етеричните им масла, които тонизират нервната и мускулната система. Египетските свещеници бягали от лука като дявол от тамян и не го допускали в мъжките манастири. След бурни нощни фиести веселяците възстановявали силите си с изпитани рецепти, в които присъствал обикновен лук или чесън.
Луковите растения понижават повишеното кръвно налягане и лошия холестерол. Робите в древността консумирали много лук за борба с умората от изтощителния труд. По време на Втората световна война на руската армия също давали много лук и чесън. Неслучайно лукът е известен като “руския пеницилин”. Това негово действие се дължи на сярното съединение алицин, което унищожава вирусите и микробите. Всички лукови растения са мощни антиоксиданти. Освен това пазят от инфаркт, инсулт и образуване на тромби, подобряват функцията на черния дроб, стимулират произведените от него ферменти да работят детоксикационно, а и да предпазват от алергия. Дори и сготвени, луковите растения запазват антиоксидантното си действие.
Има
някои правила
които е добре да спазвате. Преди употреба внимателно измивайте на течаща вода лука, за да отстраните пръстта от него. Мийте го със студена вода, за да намалите лютивината му при рязане и стъргане и да избегнете сълзите. В ястията го оставяйте леко хрупкав. Миризмата на лука и на “братовчедите” му е остра и тръпчива, но може да ползвате някои сигурни трикове за премахването й: за няколко минути сдъвчете пресен магданоз или зърно печено кафе, изяжте ментов бонбон или парче шоколад, изпийте чаша зелен чай.
Ако като бременна или кърмачка не понасяте лука, чесъна и праза, включвайте ги поне в ястия и в супи, защото са изключително полезни за вашето здраве.       

Д-р Милка Жижанова–Милушева
диетолог