Желязонедоимъчната анемия е едно от най-разпространените заболявания. По данни на Световната здравна организация (СЗО) при 15% от населението на света има данни за желязодефицитна анемия. Най-рискови са жените в детеродна възраст, бременните и децата в периодите на бърз растеж – първите две години от живота и юношеството.


Недостатъчният внос на желязо с храната
води най-напред до изчерпване на депата в черния дроб и в костния мозък, последвано от намаляване на концентрацията на серумното желязо, след което се нарушава синтезът на хемоглобина и се развива анемия. Следователно анемията е последната, късна проява на продължителен скрит дефицит на желязо в организма.

Обикновено към 6-ия месец след раждането депата от желязо в детския организъм се изчерпват и ако не започне захранване, може да се развие желязодефицитна анемия. Ето защо според българските нормативни документи е прието захранването на децата да започва през 4-ия месец след раждането, а на 6-ия месец да се прави профилактично изследване на кръвта за евентуално установяване на железен дефицит. Като гранични стойности на нормална концентрация на хемоглобина в детската възраст експертна група на СЗО посочва 110 г/л за деца от 6 месеца до 1 година и 120 г/л за деца от 6- до 14-годишна възраст.
Най-добрият източник на желязо за организма е
черният дроб (особено свинският)
Сравнително богати на желязо са месото, рибата, зърнените храни, варивата и някои зеленчуци и плодове.

Усвояването на желязото от различните храни обаче е различно. Затова практическата стойност на хранителните продукти като източник на желязо зависи не само от неговото съдържание в тези продукти, но и от това как се усвоява от организма. Например желязото от животинските храни се оползотворява най-пълно и резорбцията му не се влияе от състава на храната, а желязото от растителните храни се усвоява по-слабо и резорбцията му се влияе силно от състава на храната. Витамин С и някои други органични киселини подобряват резорбцията на минерала, докато други вещества я потискат. Установено е, че потискащ ефект върху резорбцията на желязото имат пшениченото брашно, соята, млякото, яйцата. За разлика от кравето мляко обаче желязото от майчиното мляко се усвоява в много голяма степен. Богати на витамин С зеленчуци са зелето, червените чушки, доматите, морковите, карфиолът, картофите.
При вече проявена анемия е невъзможно в кратък срок само с храна да се попълнят изчерпаните резерви от желязо. Диетата обаче трябва да помогне за по-бързото възстановяване и излекуване на децата. Има
някои основни принципи
които трябва да спазвате при формирането на менюто на детето, което страда от желязонедоимъчна анемия.
 Осигурявайте разнообразна и добре балансирана диета, която задоволява хранителните потребности на растящия организъм. Храната да е по-богата на белтъчини и въглехидрати, а по-бедна на мазнини.
 Увеличавайте количеството на най-добрите източници на желязо – месо, птици, риба, месни продукти, за сметка главно на млякото и млечните продукти. Месото и месните продукти включвайте към обяда и вечерята, а евентуално и към закуската.
 Храната да е богата на витамини, особено на витамин С и витамини от група В. По възможност към всяко хранене включвайте зеленчуци и плодове.
 Храната не бива да е богата на мазнини, тъй като те потискат резорбцията на желязото и кръвообразуването. За приготвянето на храната използвайте най-вече краве масло, сметана и богати на витамин Е растителни мазнини (слънчогледово, царевично).
 Храната да е ситно раздробена и лесносмилаема. Предлагайте крем-супи, пюрета, ястия със смляно месо, настъргани плодове и нектари.
 Храната да е бедна на сол, но не безсолна.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София

Примерно меню за деца (над 1 ½ год.) с желязонедоимъчна анемия
7 ч. – шипков чай, сандвич с кайма
10 ч. – ябълка
13 ч. – супа от спанак, черен дроб със сос, пюре от картофи, мешана салата, компот
16 ч. – крем какао, нектар
19 ч. – пиле със зеленчуци, салата зеле, мляко с ориз


Рецепти за пълноценно хранене

Пъстра салата от моркови, зеле и червено цвекло
На едро ренде настържете 20 г (2 с.л.) моркови, 30 г (3 с.л.) зеле, 30 г (3 с.л.) сварено червено цвекло. Посолете, разбъркайте и подправете с оцет и олио.
 
Супа от пшеничени трици
Продукти: 20 г (1 с.л.) пшеничени трици, 50 мл прясно мляко, 3 г (1 ч.л.) грис, 3 г (3/4 ч.л.) масло, 1/6 яйце (предварително разбийте яйцето  и отделете малка част от него).
Приготвяне. Залейте триците с гореща вода и ги варете 1 час. Прецедете през марля и към получения слизест бульон прибавете разбития в част от млякото грис. След сваряването на гриса застройте супата с варена застройка от яйцето и останалото мляко. След свалянето от огъня прибавете маслото (супата е много богата на витамин В1).

Зеленчуково пюре с черен дроб
Продукти: 50 г черен дроб, 80 г картофи, 10 г моркови, 5 г лук, 5 г (1 ч.л.) масло, 50 мл бульон.
Приготвяне. Изчистете от ципите черния дроб, нарежете го на парчета и го задушете в закрит съд за кратко в част от маслото. След това го смелете с миксер. Сварете зеленчуците на пара или в малко вода, претрийте ги и ги смесете със смления черен дроб. Разредете полученото пюре с малко горещ бульон, посолете го, разбийте го добре и сложете на огъня, докато почне да отделя пара. Прибавете и останалото масло към готовото пюре.


Лимонов крем (4 порции)
Продукти: 2 лимона, 3 жълтъка, 70 г (3 ½ с.л.) нишесте, 100 г захар.
Приготвяне. Смесете сока от лимоните с 6 с.л. вода и със захарта и оставете на огъня да кипне. Разбийте нишестето с жълтъците и студената вода до получаването на гладка каша, като непрекъснато бъркате. Излейте го бавно във врящата течност. Оставете да се вари 10–15 минути.