Родина на картофа е Южна Америка, където от незапомнени времена той е бил основна храна на жителите на Андите. Още преди повече от 2000 години местните индианци са изсушавали картофи, за да ги запазват за по-дълго време.


Когато започва да се отглежда в Европа през 1570 г., картофът е наречен “дяволска храна”. Населението дълго време не е използвало това растение за храна, защото го е смятало за отровно.

Възходът
Картофът тръгва от бедните селски трапези, преминава през френския кралски двор, за да стигне до най-престижните музейни зали благодарение на художниците, които в течение на векове са го поставяли в центъра на своите картини. Най-известна е творбата на Ван Гог “Картофената вечеря”. Днес тя се съхранява в музея “Ван Гог“ в Амстердам.
Бурен възход картофът претърпява в края на ХVІІІ в. благодарение на Антоан Огюстен Пармантие, френски агроном и икономист, който успява да го наложи в кралския двор в състава на изтънчени ястия. С това свое дело Пармантие спечелва от прехласнатия Луи ХVІ невъобразимата чест публично да целуне кралица Мария Антоанета.


Днес картофите са широко разпространени. От тях са създадени над 1000 сорта. Те имат голямо и разнообразно приложение. От картофите се получават повече от 200 продукта, като етилов спирт, нишесте, ацетон и др. Този зеленчук е незаменима част от менюто, а съдържанието му го прави идеална храна и за възрастни, и за деца. Картофите са лесносмилаеми. Не случайно те са първата немлечна храна, която се дава на кърмачето.

Топ достойнства
По високото си съдържание на нишесте картофите се доближават до хляба, а по богатството на минерали и витамини – до останалите зеленчуци. Картофите съдържат 76.7% вода, 19.2% въглехидрати, 0.5% целулоза, 0.1% мазнини и 2.4% белтъчини. Белтъчините в тях са малко, но незаменимите аминокиселини са в значително количество. Картофите са богати на минерали. На първо място сред тях е калият, последван от фосфора и магнезия. В картофите има и микроелементи, които са абсолютно необходими за жизнените процеси. Съдържанието на витамини, особено на витамин С, е различно в зависимост от почвата, на която е отглеждан зеленчукът, от сезонността и др. Доказано е, че по-богати на витамин С са картофите, израсли в песъчлива почва. В пресните картофи този витамин е в по-голямо количество, отколкото в съхраняваните през зимата. Витамин С се запазва по-дълго в здравите картофи, отколкото в наранените или замръзналите. При кулинарната обработка се губи част от витамина. За да се запази той максимално, както и да се съхранят и другите ценни съставки, картофите трябва да се белят тънко. Те не бива да престояват дълго във вода, защото така губят 50% от витаминното и минералното си съдържание. При варене да се поставят във вряща вода, супа или ястие. Колкото по-бързо се сварят, толкова повече витамини се запазват в тях.
Картофите съдържат алкалоида соланин, който се намира най-вече в кората. Прораслите и позеленели картофи съдържат голямо количество соланин и могат да причинят соланиново отравяне.
На път е да умре един стар предразсъдък – че от картофите се пълнее. Всъщност в сравнение с други храни картофът е нискокалоричен, хранителен и лесносмилаем. Ето защо това е първата твърда храна за бебето. Като всички останали храни картофите задължително трябва да присъстват в детското меню наред с млечните продукти, месото, рибата, яйцата, плодовете и зеленчуците.

Различни по цвят и вкус
Бели, жълти, червени... Не всички картофи са еднакви. Всеки вид има различен цвят и качества, които го правят най-подходящ за съответна кулинарна обработка. Белите картофи са едрозърнести и ронливи и са много подходящи за приготвянето на крокети, пюре и всякакви ястия, при които трябва да се раздробят или пасират. С други думи, с тях може да се прави пюрето на кърмачето и малкото дете.
За пържене, за салата, за варене на цели грудки или на едри резени най-добри са жълтите и дребнозърнестите картофи.
Т.нар. батата – картофът с червена люспа, е от американски произход. На вкус той наподобява кестен и затова се включва в рецепти за сладкиши.

Картофена кухня
Една “историческа” супа (за мама и тати, кака или батко)

Това е прословутата супа “Пармантие”, наречена на своя създател, който с това блюдо успешно въвежда картофите в изисканата френска кухня. Дозата е за четири порции.
Приготовление. Кипнете в тенджера 1–2 литра пилешки бульон. Прибавете 800 г обелени и нарязани картофи. Когато се сварят, извадете ги от бульона и ги пасирайте. Изсипете пюрето в тенджерата при бульона, прибавете 4 жълтъка, като непрекъснато бъркате с тел. Посолете, поръсете с щипка смлян черен пипер, прибавете бучка масло колкото орех и шепа настърган кашкавал. Крем-супата сипвайте върху парченца сухар или пържени хлебни кубчета (крутони). Тази основна рецепта може да се изпълнява и в други варианти. В един от тях се използват равни части картофи и праз, а заедно с жълтъците се прибавя и половин чаша прясно мляко.

Крем-супа от различни зеленчуци (1 порция, за деца над 1 год.)
Продукти: 25 г картофи, 15 г тиквички, 10 г моркови, 5 г целина, 3 г (¾ ч.л.) масло, 25 мл (½ кафейна чашка) мляко, ¼ жълтък (предварително го разбийте и отделете малка част), 3 г лук.
Приготовление. Нарежете на ситно изчистените зеленчуци, задушете ги в закрит съд с малко вода до омекване. След това още горещи ги пасирайте, разредете до необходимата гъстота с горещото мляко и водата, в която са врели. Посолете, оставете на огъня отново да кипнат и подправете с твърдосварения жълтък. Пуснете маслото в готовата супа.
Към тази супа може да прибавите претрит черен дроб.