Има една храна – кафявата захар, която повече от век беше напълно забравена и незаслужено пренебрегната. Изчезването й от пазара е свързано само и единствено с комерсиалните интереси на захарните рафинерии. Те произвеждат бялата захар и с всички средства се стремят тя да няма конкуренти... Агресията на собствениците на тези рафинерии стига дотам, че чрез медиите набеждават кафявата захар в “нелоялност” към човешкото здраве. Обявяват, че тя съдържа вредни или безвредни микроорганизми, но все пак микроорганизми. Появяват се сериозни предупредителни сигнали срещу употребата й. Днес обаче тя стои стабилно и авторитетно на хранителната сцена в целия свят, а това означава, че


трябва да получи
заслужаващата си роля и у нас
Кафявата захар се завърна победоносно на трапезата преди около
10–15 години. Някои я наричат “тъмната сладост”, други “смуглата изкусителка”... но както и да се нарече, тя си остава сладост. А има ли спор, че любимият вкус на човека е сладкият?!

Тази захар съдържа по-малко калории от бялата. В 100 г бяла захар има около 400 ккал, а в кафявата те са по-малко. Това е особено важна информация за дамите, които не желаят да натрупват излишни килограми. А сред тях са и бременните и родилките. Кафявата захар е за предпочитане и заради особения й вкус, който е
далеч по-богат и приятен
от вкуса на бялата захар. Напомня малко на карамел, на петмез и има аромат и на какао. При обработката на захарната тръстика или на захарното цвекло – двата растителни източника на индустриалната захароза, в кафявата захар меласата (петмезът) е два пъти повече, отколкото в бялата. Количеството на водата в нея също е по-голямо, затова често я наричат меката кафява сладост. Тя попива влагата от въздуха и затова трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен съд. Нейните кристалчета са по-дребни. Истинската кафява захар се получава при първата кристализация на първичния тръстиков сироп и съдържанието й е наситено с много полезни минерали: магнезий, цинк, селен, натрий. Те са важни за здравето, особено на бременните и кърмачките.

Най-висококачествените видове кафява захар се добиват в
Гвиана, остров Мавриций, Филипините, Барбадос
Захарта от остров Мавриций е специална на вкус и е с високо съдържание на меласа. Тя се използва в сладкарството и най-често за подслаждане на чай, кафе, мляко. Филипинската е груба, по-тъмна, със силен примес на тръстиков сок и затова тя е най-нискокалорична. На пипане е лепкава, а вкусът и мирисът й са остри като на силно прегоряла захар. Тя издържа дълго време на висока температура и е най-използвана в топлите страни на Африка и Азия. Най-фината кафява захар е турбинадо. Тя се предлага по света в пакетчета по 5, 8 и 10 грама за подслаждане на напитки. Най-бледа е на цвят, но е и най-калорична.
С годините търговците се изхитриха и започнаха да оцветяват бялата захар, като я смесват с меласа. За тази цел те предпочитат тръстиковия петмез. Разпознаването на фалшивата кафява захар от истинската е изключително трудно. Но запомнете три наименования:
демерара, мусковадо, турбинадо
Търсете ги на опаковките. Обърнете внимание и на страната производител и консумирайте захарта, която идва от споменатите екзотични страни.
Когато се препоръчва хранителен продукт за консумация, винаги на кантар се поставят неговите плюсове и минуси.
“Смуглата сладост” няма минуси. Освен цената – тя е доста по-висока от цената на бялата захар. Но нали знаете поговорката: “Скъпото винаги излиза евтино.” А в този случай става въпрос за здраве, а не за парфюм, грим, обувки, дрехи... нали?

Д-р Милка Жижанова–Милушева

Курабийки с кафява захар
(френска рецепта)

Продукти: 1 ½ ч.ч. кафява захар, 1 ч.ч. размекнато масло, 2 яйца, ½ ч.ч. заквасена сметана, 3–4 ч.ч. брашно, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. канела, ½ ч.л. индийско орехче, ¼ ч.л. счукан карамфил, 1 ч.ч. сушени череши без костилки, 1 ч.ч. светли стафиди.
Приготвяне. Разбийте маслото със захарта. Прибавете яйцата и сметаната. Разбивайте до образуване на кремообразна смес. Смесете всички останали продукти и ги прибавете към сместа. Бъркайте до получаване на относително гладко тесто. Със супена лъжица изсипвайте малки купчинки в тава, намазана с мазнина, или върху хартия за печене. Печете курабийките 10–15 минути на 180 ºС в предварително загрята фурна. Получават се около 60–65 курабийки.