Антонина Зетова – от волейбола към майчинството

Труден въпрос... Била съм различна през отделните етапи от живота ми.

Като спортист бях много взискателна към себе си и околните не само на игрището, но и извън него. Давах винаги максимума от себе си и исках и останалите да го правят. Сега като майка се промених. Станах много търпелива и толерантна. Мога да кажа, че съм щастлива и благодарна за

радостите и прекрасните емоции, с които ме дарява животът.

На талант, на много труд, на постоянно желание за усъвършенстване и не на последно място – на късмет! Успехът – както в спорта, така и в живота – се дължи до голяма степен на емоционалната устойчивост към трудностите и препятствията, които преодоляваме.

 

Имам много незабравими моменти в живота си – незабравими победи, раждането на двете ми деца, трудните моменти, през които съм успяла да премина и които са дали сила на характера ми.

 

Ха,ха, ха! Има една прекрасна сентенция: „Имах хиляди теории за отглеждане на деца, сега имам две деца и нито една теория‘‘. Истината е, че когато си на игрището, знаеш, че нещата зависят само от теб, при майчинството не е така. Децата ни идват на този свят с вече формирани характери и трябва да бъдат обгрижвани, напътствни и възпитавани адекватно и с много любов. Никой не се ражда родител и от тази гледна точка може би имам спортното професионално отношение. Стремя се постоянно да се уча как би било добре да се постъпва в определени ситуации и периоди от живота на децата.

 

Дани, големият ми син, е взел повече мои физически черти, докато Елица прилича на баща си. По характер са много различни! Дани е водолей и като такъв е изпълнен с енергия да твори някакви свои проекти, винаги е център на внимание, но е много състрадателен и разумен. Еличка е козирог и е много търпелива и упорита. Обича да се справя сама с всичко. В нея виждам повече от моя характер.

 

Като на всяка една майка, която има дете първокласник и второ, което все още не ходи на градина. Нищо по-различно.

 

Естествено! Така децата се чувстват по-сигурни в израстването си. Някои са чисто битови – миене на ръце, миене на зъби, достатъчно сън и т.н, други са емоционални и възпитателни. Държа винаги да вечеряме заедно и да си споделяме как е изминал деня ни. Държа Дани да бъде честен човек. Научила съм го, че когато иска да ме прекъсне, докато говоря с някого, да ме хваща за китката, а не да крещи. Да бъде толерантен към сестра си, да уважава учителите си, да си пише домашните в занималнята.

 

Със сигурност сами ще изберат какви да бъдат, но няма да крия, че искам да тръгнат по моите стъпки или по тези на баща си, който беше баскетболист. Много често ги водя във волейболната зала. Дани е прекарал целия си живот досега там, но тази година започна да проявява голям интерес към волейбола, което само ме радва. Моята цел е да им предам необходимите ментални инструменти като упоритост, уважение и себераздаване, които са много важни в спорта.

 

Да! Докато играех след раждането на Дани, винаги бяхме трима – аз, Влади и майка ми. Те са хората, без чиято помощ беше немислимо да се върна на игрището. Естествено, не ми беше никак лесно чисто физически да се справям и със спорта, и с майчинството, защото едно дете до 3-годишна възраст изисква внимание – игри, разходки. Сега, след раждането на Елица, съм се отдала на радостите от майчинството и съм благодарна , че имам шанс да съм неотлъчно до децата си. Знам, че много майки нямат тази възможност.

 

Че всичко се постига с много желание, себераздаване и любов!

 

Това за мен е малко размито понятие в днешните времена. Преди десет години може би... Знам, че ние, добрите спортисти, би трябвало да даваме добри примери, да бъдем вдъхновение за младото поколение, да възпитаваме добродетелите, които са ни водили през нашата кариера. За да си такъв, има цена! Но днес като че ли господстват други ценности, други модели за подражание, което е малко тъжно.

 

Само времето ще покаже. Всеки човек има период на тансформация, през който трябва да премине. В момента се наслаждавам на майчинството, а след това ще видя какво ми е отредила съдбата.