Ако живеете в чужбина и сте родили своето дете извън границите на родината, пишете ни... Списание "9 месеца" публикува разказите на всички българки, родили зад граница...

Казвам се Галя Иванова и заедно със съпруга ми Пламен повече от 3 години живеем в Москва (Русия). Дойдохме тук през 2002 г. само година след като се бяхме оженили в България. Работехме в една и съща фирма и ни предложиха да заминем за офиса й в Русия. След дълго обмисляне на плюсовете и минусите, решихме да се хвърлим в тази авантюра и заминахме.


На 25 години съм и вече имах два спонтанни аборта
Исках да имам дете, но явно трябваше да го изстрадам. След пристигането ми в Москва се наложи да ми направят лапароскопия. Може би само благодарение на грижливите и отзивчиви лекари, на които попаднах тук, се роди синът ни Николай.
Със съпруга ми не бяхме престанали да правим опити за бебе и най-накрая тестът за бременност показа, че ще ставам майка. Всичко вървеше добре въпреки страховете ми след двата аборта. Всеки месец ходех при личната си лекарка, която внимателно ме преглеждаше. Нямаше нищо обезпокоително. При един от прегледите я попитах дали ще присъства на раждането. От България знаех, че лекарят, който проследява бременността и с когото говориш за раждането, ще е до теб в този сюблимен момент.

Шокирах се когато тя усмихнато ми отговори: “Не, само по телефона ще поддържаме връзка!” Не очаквах такъв отговор. След толкова страдания най-накрая бях близо до финала – т.е. термина. Това за мен беше първо раждане и силно се надявах на подкрепата на лекаря, който следеше как протича бременността ми през деветте месеца. Мислех си, че именно благодарение на всички грижи и внимание, които ми отделяше, бях запазила бебето си. Опитах се да не се отчайвам. Терминът ми беше определен за 21 януари. Времето летеше и трябваше да реша къде е най-добре да родя. Говорих с личната си лекарка, която ме насочи към една от добрите болници в града. За съжаление се оказа, че точно по това време тя ще е затворена за “санитарно почистване”. Не се отчаях и с мъжа ми обиколихме още няколко родилни дома, които се намират близо до нас. За съжаление и за наша огромна изненада и те щяха да са затворени по същата причина. Дори се опасявах, че когато бебето реши най-накрая да излезе, ще се наложи да родя вкъщи.
В Москва зимата е дълга и много снежна. Често по улиците стават огромни задръствания и е много трудно да се предвижиш от едно място на друго. Трябваше да предвидим много време за пътуването до болницата. Продължихме обиколките из московските болници и един ден (беше петък) със съпруга ми отидохме в родилен дом, който се намираше доста далече от дома ни. Оказа се обаче, че лекарката, която завежда родилния блок, е позната на наш приятел. Тя ме прегледа много внимателно и ми каза: “Утре или най-късно вдруги ден ще раждаш!” Стреснах се.
Големият ден беше дошъл Цяла вечер мислех какво ли ме очаква... Сестрата на съпруга ми е акушерка с голям опит. През бременността говорех надълго и широко с нея и бяхме обсъдили всички въпроси, които ме вълнуваха. През нощта в петък срещу събота усетих, че леглото ми е мокро. Околоплодният мехур се беше спукал и водите ми изтичаха… Със съпруга ми се облякохме и потеглихме към родилния дом. Пристигнахме след около час. Приеха ме, прегледаха ме и ме оставиха в предродилната зала. Преживяването никак не беше приятно. Но непрекъснато поддържах връзка със сестрата на съпруга ми по телефона. За щастие дежурните лекари се обадиха на докторката, която ме беше прегледала същия ден. Тя дойде – за което съм й безкрайно благодарна!
Направи ми впечатление, че предродилната зала и залата, в която трябваше да протече раждането, бяха на едно и също място. Над вратата имаше голям часовник. Не спирах да го гледам и се молех всичко да протече бързо и нормално. Акушерките и лекарката ми не се отделяха от мен. Поставиха ми система, след това ми сложиха и апарат, чрез който следяха тоновете на плода. Стаята беше добре обзаведена – с тоалетна, душ и всичко необходимо за една раждаща.
За мое щастие раждането протече нормално. Дори не се наложи да ме шият. Така по обяд на бял свят се появи моето мъничко съкровище Ники. Веднага ми го подадоха. Не мога да опиша невероятното чувство на щастие, което изпитах. Най-накрая бях станала майка
Преместиха ме в друга стая и два часа по-късно дойдоха лекарката и акушерката, за да видят дали всичко върви нормално. Бяхме сами с бебето. Имахме на разположение собствена баня с тоалетна, телевизор и хладилник, а на етажа имаше и видеотелефон. Всичко беше много чисто и подредено. Акушерките се надпреварваха да се грижат за мен. За съжаление акушерката, която трябваше да ми покаже как точно да кърмя, не се постара много с обясненията. Така започна моето голямо приключение като майка. На четвъртия ден ни изписаха.
Днес вече се радвам на усмивките на моя син и желая на всяка жена да изпита това щастие.