Ние сме от онези семейства, при които нещата се развиват светкавично бързо. Още на втората седмица от запознанството ни вече живеехме заедно, а пет месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Скоро решихме да направим и сватба и така 2009-а стана нашата година. Бременността ми не бе никак лека. Особено в първите месеци постоянно ми се гадеше. В петия месец пък получих бъбречна криза и се наложи да съм на легло повече от два месеца. Никога няма да забравя грижите на Дафин през този толкова тежък за мен период! Обсипваше ме с внимание и нежност, винаги беше до мен, когато имах нужда. Непрестанно ми вдъхваше сили и оптимизъм, говореше ми за красивите преживявания, които ни очакват. И те наистина дойдоха – на 26 октомври се роди прекрасната ни дъщеря! 


Съпругът ми с голяма лекота прие новата си роля на татко. Непрестанно ми помага в грижите за малката и никога не се оплаква. Винаги успява да запази спокойствие, дори когато Ели плаче цяла нощ и не ни оставя да мигнем. Пееше й, когато я мъчеха колики, пее й и сега, когато първото й зъбче е на път да се покаже. Но най-голямото доказателство за това колко невероятен татко е той е усмивката на Ели, която грейва на лицето й, щом го види да се прибира от работа. За мен няма по-голямо щастие на земята!

Мама Симона