Със съпруга ми Чавдар сме заедно вече 5 години. Само преди година се роди дъщеричката ни Катерина. Дълго време не успявах да забременея, но в тези трудни за мен дни Чавдар винаги беше до мен. В миговете на притеснение и несигурност той ме успокояваше и ми вдъхваше кураж, че всичко ще се оправи и ще постигнем мечтата си да станем родители. Това ме накара силно да повярвам, че чудото ще се случи и един ден двете чертички на теста за бременност бяха факт!
Бременността ми беше сравнително спокойна, а любимият ми бе неотлъчно до мен. Идваше на всяка женска консултация и заедно попълвахме нашия дневник на бременността. Галеше растящото ми коремче и говореше с любов на малкото същество, което растеше в мен. След раждането двамата се грижехме за дъщеря ни Катерина. Тя обожаваше да спи на гърдите на тате Чочо, а той пък й посвети нежна песничка и й свири на малкото детско пиано. Вкъщи имаме традиция – всяка вечер къпем Катерина, пеем и плискаме с ръце във водата. След това тате увива малката госпожица в голямата хавлиена кърпа, от която тя усмихната наднича. Щастлива съм и изпитвам умиление винаги когато видя любимите ми същества сутрин, лежащи сред многобройни възглавнички и завивки, сред дузина играчки, мъркащи си блажено.

Мама Първолета