Сигурно много майки живеят сами с децата си по стечение на обстоятелствата. И при мен е така – съпругът ми Чавдар е в чужбина, далеч от семейството си.
Когато раждах Лидия, Чавдар не беше до мен. Спомням си как му се обадих от родилното легло и първото, което той изрече през сълзи, беше: “Обещавам ти, че при следващото ще съм до теб”.
През целия ни престой в отделението гледах как другите татковци идват при майките поне веднъж дневно. Чавдар явно усещаше как се чувствам и ми се обаждаше често. Искаше да му обяснявам всяка подробност около бебето. Той успя да долети за изписването с огромен букет, който едва бе оцелял при пътуването.
Когато пристъпихме с дъщеричката ни прага на дома, имаше доста плач. Чавдар я взе от ръцете ми и започна да я разхожда из стаите, пеейки нежно. Бебето се успокои бързо, а таткото започна да обяснява какви трябва да са първите грижи у дома. Оказа се, че далеч от нас той е използвал всяка свободна минута, за да чете книги за отглеждането на детето. В началото никой освен него не смееше да къпе крехката Лидия. А той знаеше как трябва да се повива и приспива дъщеричката ни, дори и как да изцеждам кърмата си. Сменяше пелените перфектно и по цели нощи дежуреше, когато коликите мъчеха момиченцето ни.
Когато за първи път дойдоха на гости семейни приятели (съпруги+съпрузи) те се изумиха от неговата теоретична подготовка и практическата й реализация. Съпрузите се страхуваха да я пипнат, камо ли да я вземат, а той им вдъхваше кураж. И не само на тях – винаги ме е карал да се чувствам уверена в себе си.
За съжаление Чавдар остана с нас едва три седмици, но сега всеки ден чрез снимки по интернет го информирам за развитието на Лидия и двете го очакваме с нетърпение да се върне.
