Дъщеричката ми Весела се роди чрез секцио в “Майчин дом” в София. Носи името на свекърва ми и напълно го оправдава. Тя е весела, лъчезарна и вечно усмихната. Плаче само, когато е гладна или много й се спи. Всички казват, че не е дете, а истинско съкровище. Весела се роди с шум на сърцето. Този сериозен проблем, който се надявам скоро да отмине, ни сближи със съпруга ми Георги още повече. Той е таксиметров шофьор и работи преди всичко нощно време, но въпреки това никога не е пропуснал прегледите на малкото ни момиченце в кардиологията, а там се чака с часове. Винаги е до мен и Весела и не ни оставя сами да се борим със сложната ни здравна система. Не знам как събира сили, защото не си доспива. Той става рано, за да поиграе с дъщеричката ни и да излезем на разходка само ние тримата, преди да отиде на работа.


Винаги застава зад мен и ме подкрепя, въпреки трудностите, с които се сблъскваме. Обича Весела и не дава прах да падне върху “татината кукла”. Гордея се, че имам такъв съпруг. Животът е много тежък, но във всеки момент и аз, и Весела можем да разчитаме на татко. Заедно сме и в доброто, и в лошото. Той не се оплаква и не казва от какво се нуждае, а непрекъснато се грижи ние двечките да сме добре – здрави, спокойни и щастливи. Благодарността ми към него е безгранична, защото без неговата помощ не знам дали щях да се справя.