Със съпруга ми не бяхме планирали да имаме дете, но сякаш за миг, когато разбрах, че съм бременна, животът и на двама ни се осмисли. Станимир прие новината, че ще става татко с думите: “Ето на, ще бъдем семейство, ще сме трима.” Бременността ми протече леко и нямах почти никакви оплаквания. Съпругът ми беше постоянно до мен, заспиваше с ръка на корема ми и така се събуждаше. Когато вечер се прибираше от работа, първо целуваше още нероденото бебе и чак след това мен. Много исках да имам момиче, а той – момче, но лекарите бяха категорични, че ще се радваме на дъщеричка. Така започнахме да мислим как да я кръстим. Имахме много идеи, но се спряхме на Микаела, което в превод означава “Дар Божи”. Мъжът ми много държеше на това и все повтаряше, че съм му изпратена от Бог, за да бъде щастлив и да осмисли живота си чрез мен. Но една вечер гледахме филм “Евелин”. В него се разказваше за един много беден баща, който се бори за децата си, за да не му бъдат отнети от държавата. Съпругът ми се развълнува от историята, защото и ние не сме много богати, а сме обикновено семейство, което се бори с живота в България. И така от Микаела бебето стана Евелин.


Откакто се роди Евелин, животът ни коренно се промени. Вече нямаме време за дискотеки и кафенета. Денят ни изцяло е изпълнен с грижи за детето. Сега и двамата разбираме защо сме били създадени. Нищо не може да се сравни с това да си дал живот на едно прекрасно създание. А още по-хубаво е да го гледаш как расте и как се подготвя за живота, който го очаква. А всичко това нямаше да стане реалност, ако до мен не беше прекрасният ми съпруг. Благодаря му, че винаги е до мен и ме подкрепя.