Аз имам свое царство: мама Галя, баба Павлина, батко Ради, прабаба Радка, леля и вуйчо. Обичам ги, радвам им се, гукам щастливо и силно викам, когато не са около мен. Те ме разбират и живеят с моите тревоги, болки и радости – нали съм най-малкият.
Време е да се представя. Аз съм Паоло и като бебе с опит, вече зная, че децата трябва да са снизходителни към възрастните. Според мама Антоан дьо Сент Екзюпери е казал тези думи, когато е писал “Малкият принц”. Вероятно всичките ми близки ме виждат като принц, но едва ли винаги разбират как ме развеселяват с безкрайните спорове дали сокът не е с изтекъл срок на годност и дали пюрето ми е точно по рецептите, на които мама стриктно държи.
Сигурно вече се питате защо никъде не споменах тати Сашо. Веднага ви обяснявам, че отношенията ми с него са най-специални. Той е запазената ми територия. Вероятно защото не всеки ден сме заедно (налага му се да работи далеч и идва вкъщи два пъти седмично), всяка наша среща е изпълнена с изненади.
Когато преди месец се разболях и ми беше много тежко, навсякъде ме болеше и плачех непрекъснато, точно тати беше човекът, който не ми позволи да се предам. Въпреки тревогата му от неговите очи струеше оная неповторима любов, която не позволи на болестта да ме мъчи дълго. Красив, силен, направо прекрасен е моят баща и когато всички казват, че приличам на него, аз се гордея. Животът ми се струва още по-хубав, когато той е до мен.
Затова се чувствам като принц в царството на обичта. Разбира се, с “кралица” – мама Галя.
