Качвали ли сте се на влак? Най-вероятно – да. Тогава може моят татко да ви е возил. Той е машинист – една наистина мъжка професия, която освен това е и много отговорна.


Татко се казва Петър, но аз съм още малък, не мога да кажа цялото му име и му викам “та-та”. Много мил, нежен и грижовен е. Когато е вкъщи, сутрин той става рано-рано и ми приготвя закуската. След това не губи време и започват игрите–белите и забавленията. Като казах белите, се сетих, че още не съм се представил – казвам се Ивайло, но мама винаги ми казва Иво Белята. Чудя се защо ли?!

Любимата ми игра е “пързаляне” – тати ме слага в един леген и ме пързаля из стаята. Обичам, когато след различни игри и забавления той ме гушка силно и ми шепне в ухото колко много ме обича.
Вечер ме слага в леглото до него. Обикновено мама мисли, че ще заспя, но това не става, защото аз съм много щастлив, когато се гушкам в татко. Понякога, когато е в добро настроение, той ми пее прекрасни песнички. Е, пее малко фалшиво, но аз се наслаждавам изцяло на гласа му и това никак не ме притеснява.

За съжаление татко често пътува, защото такава е работата му. Понякога се прибира вкъщи толкова късно, че аз вече отдавна спя. Мама не ми дава да го чакам. Скоро мама ми направи прощапулник и знаете ли какво хванах? Влакчето. Може пък някой ден и аз да стана машинист като моя татко и да ви возя на влака.