Животът е прекрасен! До мен е най-добрият и най-грижовен мъж на света. Нашият татко винаги е мил, добър и нежен. Помага ми, чисти дома, пуска пералнята, глади си дрехите и готви много вкусно, грижи се за дъщеря ни Виктория и ходи на работа. И въпреки всичките задължения не е загубил чувството си за хумор. Това е нашият татко – съвсем истински.
Когато Вики се роди, той излезе в отпуск и напълно ме отмени в отглеждането й, за да мога да си почина и по-леко да мине следродилната ми депресия. За жалост тъгата ми настъпи с връщането му на работа. Първия ден, когато останах сама с малката ни дъщеричка, беше истински кошмар. Тя не спря да плаче, сякаш знаеше, че баща й го няма. А вечерта, когато той се прибра от работа, въпреки че беше много уморен, започна да я забавлява. На втория ден нещата бяха още по-страшни. Нашият татко беше пострадал от трудова злополука и беше със счупено коляно. Наложи се да влезе в болница, последва тежка операция. Разкъсвах се между креватчето и болничната стая. Всички ме плашеха, че ще трябва да се грижа за две бебета – едното ще плаче, а другото ще мрънка. Когато го изписаха обаче, съпругът ми се оказа още по-железен. Той продължи да ми помага, въпреки че ходеше с патерици. Заедно къпехме Вики, той приготвяше храната й, двамата простирахме дрешките. Дори имах време да се виждам с приятелки, защото в това време съпругът ми се грижеше за малката ни дъщеричка и нито веднъж не се оплака. Остана вкъщи 4 месеца, докато се възстанови. Ходехме на разходки и много се забавлявахме.


Сега той отново се върна на работа и животът е прекрасен. Вече нямам проблем с Вики, двете с нея ходим да посрещаме нашия татко на спирката и тримата се прибираме вкъщи. Тогава започва истинската веселба. Показваме му какво е научила Вики през деня, вечеряме, шегуваме се и си лягаме с надеждата, че утрешният ден ще е още по-хубав от днешния.