Казвам се Инна и съм на четири години. Много обичам моето голямо семейство – тати Жоро, мама Елена и съвсем малката ми сестричка Аника. Радостна съм, когато всички сме заедно и се забавляваме вкъщи или навън. Последните месеци обаче на нашия татко му се налага често да е в командировка и ние – трите дами, оставаме сами у дома. То и така е приятно, но на мама няма много време за игра. Затова чакаме с нетърпение тати да се прибере. Това е най-страхотният момент!
Тати се прибира (най-често доста изморен от пътуването), но ние го посрещаме с усмивки, прегръдки и целувки и мигновено умората му изчезва. Той идва при нас с Аника и започва да ни разсмива. След това си играем заедно, докато стане време за вечеря. После татко отива да помогне на мама Ели да нареди масата и да сготви яденето. Той е голям майстор – всеки път си облизвам пръстчетата!
Когато вечерята свърши, отиваме да изкъпем малката Аника. В банята ние с тати сме главните действащи лица. Само чакаме бебето да порасне още малко и тогава какво плискане и пръскане ще настане...
Докато мама облича и кърми Аника, аз се сгушвам при тати Жоро и той ми чете приказка за лека нощ. Обичам да го слушам как чете! Накрая идва моментът за гушкане и целувки. Докато двете с малката Аника сме в креватчетата, мама и тати ни пожелават "Сладки сънища!" и ни оставят да спим. На излизане от стаята ни мама Ели се обръща и я чувам да казва тихо и с усмивка: "Ех, че е хубав животът!"
Затова искам да благодаря от името и на трите ни на нашия прекрасен татко Жоро. Благодарим ти, че винаги, когато си с нас, си мил и усмихнат въпреки тежкия ден и че винаги намираш начин да ни разсмееш.
Много те обичаме, тати, и много те целуваме! Ти превръщаш обикновеното ежедневие в приказка за царици и принцеси!
