Казвам се Ивана и реших да ви разкажа за моя татко Петко. Моите родители не знаеха до последно, че съм госпожица, но накрая радостта им беше много голяма. Когато в родилното отделение татко ме пое за първи път, очите му се насълзиха. Аз веднага го познах, защото той всяка вечер галеше корема на мама и ми говореше. Когато късно заспиваше много уморен, той често молеше мама да го събуди, ако започна да ритам много силно, за да може да ме усети и той.


Моят тати е по-различен от другите, защото иска да стане свещеник и да служи на Бог и на хората. Но когато има време, винаги гледа да помага на мама и да играе с мен. Сутрин, преди да тръгне на работа, пали печката, за да ни е топло на двете с мама. Вечер обича да ме подхвърля и да ми показва колко голяма ще стана. Гъделичка ме и ме разсмива, като ми прави най-различни физиономии. По време на баня ми държи ръчичката и ми пее песнички. Докато мама ме подсуши и облече, тати приготвя млякото ми. Целува ме по челото и ми пожелава: “Лека нощ!”

Благодаря ти за всичко, мили татко! Благодаря ти за нежността и любовта!