Казвам се Мартина и имам най-готиния татко на света. С него се обичаме още от мига, в който разбра, че съм в корема на мама. През 9-те месеца, докато бях там, общувахме по доста странен начин. Татко говореше на маминия корем, а аз се радвах и ритах с крачета. Всеки месец с моите родители отивахме на лекар. Той поставяше нещо странно върху корема на мама и аз се показвах на голям монитор и махах с ръчички, за да поздравя мама и татко. Те с нетърпение чакаха тези ежемесечни срещи. Мама имаше много лека бременност, защото аз не й създавах никакви проблеми, а и татко добре се грижеше за нея. Дори приятелките й го наричаха “образцов мъж”. Бях много доволна, когато в седмия месец той ни заведе на почивка на море, а след това и на планина. Така още в коремчето на мама се запознах с красивата природа на България.


В нощта, когато раждането започна, татко много се тревожеше. Исках да го успокоя и да му кажа, че само след няколко часа ще се видим и всичко ще е наред. Първата ни среща беше много вълнуваща. Той дойде в болницата четири часа след като се появих на бял свят. Пое ме в големите си топли ръце, почувствах се на сигурно и защитено място – почти като в корема на мама, но по-хубаво, защото можех да му се усмихвам и да му покажа колко много го обичам.

Изминаха няколко месеца от тази наша първа среща. Моят татко всяка сутрин ме целува, преди да тръгне на работа и всяка вечер ме прегръща за лека нощ. Винаги много се забавляваме, когато дойде време за къпане. Той, разбира се, много помага на мама при тази сложна процедура, но най-често си играем заедно в коритото и често ме разсмива. Аз съм доволна, че той е край мен и все го изненадвам с нещо ново, което съм научила през деня. Така с всяка изминала секунда обичта между мен и татко става все по-голяма и по-силна.