Със съпруга ми се запознахме на морето. На следващата година той пожела да отидем на същото място и там ми поднесе годежен пръстен. Последва сватба, малко сватбено пътешествие, а след месец и новината, че съм бременна. За съжаление положението не беше розово. Имах кървене, носех под сърцето си две деца, а сърдечната им дейност не можеше да се долови. Нещо не беше наред. Благодарение на успокояващите думи и на топлите прегръдки на моя съпруг успях да преживея седмицата, в която трябваше да се реши какво ще стане с бебетата. Уви, съдбата бе решила да ни дари само с една рожба.


Отново с помощта на милия ми съпруг прекарах 9-те трудни месеца. Когато разбрах за курса за бъдещи родители С “9 месеца” на училище, го помолих да ме придружава и той нито за миг не се поколеба – винаги беше насреща.

Родих във ІІ САГБАЛ “Шейново” чрез секцио. На бял свят се появи така чаканото ни момченце. Когато най-сетне се прибрахме у дома с бебето, изненадата ми беше огромна. Нашият татко бе купил онова, което бях харесала през бременността, и беше подредил невероятен детски кът. Беше се погрижил за всичко, на мен ми оставаше само да обърна внимание на малкото човече, но нямах сили. Въпреки че видимо всичко бе наред, аз не се чувствах добре, нещо ме задушаваше, сълзите ми не спираха да текат, тъгата бе постоянният ми спътник, дори малкото ми съкровище, което толкова дълго бях чакала, не можеше да ме успокои. Не беше за вярване! Аз, която толкова дълго бях изучавала психология, сама се бях справяла с много трудности, не можех да преодолея кризата.
Чувствата ми постоянно се меняха, не знаех какво да правя и така ден след ден нашият татко вършеше почти всичко – сменяше пелени, къпеше бебето, ставаше всяка нощ, хранеше го, грижеше се за дома.

Така благодарение на този прекрасен човек успях да преодолея следродилната депресия, която толкова дълго ме измъчваше, и да намеря пътя към щастливите мигове.
Благодаря ти за всичко, мили татко! Без теб животът нямаше да е така красив и лесен. Обичаме те и ти желаем много здраве и дълголетие!