Искам да ви разкажа за мъжа в моя живот – бащата на моето дете, голямата ми любов. Той се казва Борислав. Запознахме се още в ученическите ни години и вече повече от десет години сме неразделни. Много трудности преодоляхме по пътя си, но нищо не успя да угаси любовта ни. Преди няколко години най-накрая решихме да се съберем и да заживеем заедно. Вече бяхме готови и за следващата стъпка – да имаме дете. Скоро след това бременността ми вече беше факт и в съвместния ни живот се появи нова радост. Кръстихме сина ни Борислав – на баща му.
Преди да забременея, мислех, че познавам характера на Боби изцяло. Предстояха ми големи изненади. Бащинството отключи нови качества у него. Той стана по-отговорен и зрял, а сега единствената му мисъл е как да осигури най-доброто на детето ни. Въпреки че работи много, Боби винаги намира време да ми помага и в домакинството – пазарува и готви. Когато си играе с малкия, таткото сякаш напълно се преобразява – става невероятно нежен, любещ, грижовен, енергичен и внимателен. Между тях двамата съществува силна връзка, каквато може да има само между баща и син. Понякога си говорят “по мъжки”. Тогава аз не се намесвам, само скришом ги наблюдавам и сърцето ми прелива от любов към двамата мъже в моя живот.
Винаги съм се стремяла да съм силна и независима. Сега обаче осъзнавам, че никога не бих могла да се справя без Боби. Той винаги е до мен, подкрепя ме и се надявам още дълги години да е така. Той е моята сила, моята опора. Борислав е моята сродна душа, моята половинка, без която не бих била същата. Той е готов на всичко, за да осигури нашето щастие, а аз и синът ни му отвръщаме с цялата си любов. Знам, че с такъв баща малкото ни момченце ще е най-щастливото и обичано дете на света. Обичаме те, Боби!
