И аз като всяка бъдеща майка се страхувах от раждането, но след като видях това невинно и беззащитно същество, всички болки и страдания отстъпиха на сълзите от обич и блаженство. Един ден след раждането получих силни болки в таза, не можех да пазя равновесие, трудно ми беше да ходя. Като се прибрахме вкъщи, всички в дома ни се радваха на мъничето. Аз обаче имах такива адски болки, че в самото начало не можех да се зарадвам истински на дъщеря си. Още на следващия ден след изписването съпругът ми ме закара на преглед. Направиха ми рентгенова снимка. Оказа се, че проблемът най-вероятно е в резултат от бързото раждане. И двамата бяхме изплашени. Голяма буца заседна на гърлото ми, мъчех се да задържа сълзите си. Трябваше да съм силна и да не се издавам пред съпруга ми, защото знаех, че него го боли още повече. Той не можа да се овладее и се разплака пред лекаря. Това ме накара да се взема в ръце и да не се предавам. Консултирахме се с ортопед, който каза, че болката ще отшуми от само себе си, но ще трябва да мине поне месец и половина. Налагаше се да лежа и да нося специален колан. От този ден нататък съпругът ми пое грижите за бебето и за домакинството.
Сега съм малко по-добре, кошмарните дни отминаха. Рюстем много обича Аляра и не дава прах да падне върху “татината кукла”. Благодарността ми към него е безкрайна, защото без неговата помощ нямаше да се справя.


Въпреки всичко винаги си казвам, че животът е прекрасен, защото имам всеотдаен съпруг и чудесна дъщеря.