Казвам се Мартин и съм само на няколко месеца. Реших да ви разкажа за моя татко, защото обичта ми към него е огромна и си мисля, че целият свят трябва да научи за нея. Татко беше първият човек, с когото се запознах, след като се появих на бял свят. За съжаление, докато съм се раждал, с моята майка сме получили някакви усложнения и лекарите са решили, че трябва да ме преместят в друга болница много далеч от Свищов. Беше ми много мъчно, че няма да съм до мама в тези първи дни на живота и много плаках. В този труден момент татко не ме остави и почти всеки ден идваше в болницата – да ме посети, да ми се порадва и да говори с лекарката. Бях най-щастливото бебе, когато го виждах как седи до кувьоза и ми говори. Очите му излъчваха толкова топлина.


Протягаше ръка и аз усещах неговата грижа и преставах да плача. Любовта му ми помогна да се преборя с всичко лошо и да оздравея напълно. Когато вече се оправих, лекарите позволиха на татко да ме прегърне и целуне за първи път. И двамата бяхме на върха на щастието. Той плачеше от радост, а аз му се усмихвах. Сега вече сме с мама вкъщи и татко много ни помага. Винаги се включва, когато ме къпят или хранят. Е, все още не се е престрашил да ми сменя пелените за еднократна употреба, но се надявам, че и този ден ще дойде…

Много обичам сутрин, когато се събудя, той да ме взема при себе си в леглото. Там си говорим разни “мъжки приказки”, които мама не трябва да чува. Но понякога я допускаме и тримата се забавляваме заедно. Татко непрекъснато ме носи на ръце и ми говори. Гласът му толкова ме успокоява. Понякога ми разказва приказки, а аз не отделям очи от него.
Животът е много хубав, когато тати е до мен. Сега разбирам защо мама толкова много го обича.