Докато стигнем до днешните спокойни и преизпълнени с щастие дни, семейството ни премина през едно много сериозно изпитание, в което нямаше да се справим без татко Явор.
Нашето малко прекрасно слънчице Ели се появи на бял свят в средата на лятото. Безкрайно щастливият татко прекарваше с нас всяка свободна минута и участваше в грижите за бебето наравно с мен. Първия месец и половина, след като се прибрахме от родилния дом, бяхме като всяко младо семейство – денонощно се грижехме и радвахме на малката ни дъщеричка. Точно на 40-ия ден, след празника с погачата, състоянието на Ели рязко се влоши и се наложи да постъпим в болница. За кратко време сменихме няколко клиники, дори се наложи малката да претърпи коремна операция в “Пирогов”. Дано никога на нито едно семейство не се случва това, което преживяхме.


За няколко седмици преминахме през най-голямото щастие на света и през най-големия кошмар за всеки родител. Окончателната диагноза на лекарите предвещаваше, че Ели ще живее само още няколко месеца. За наш ужас специалистите установиха, че тя има вродено чернодробно заболяване, за което не съществува медикаментозно лечение. Единственият шанс за нашето дете беше чернодробна трансплантация в Германия. И то в рамките на един месец! Бяхме в истински кошмар. Сумата, нужна за интервенцията, беше огромна – 180 000 лева. Абсолютно непосилна за нас, родителите ни и всички близки. Трябваше незабавно да организираме кампания за събирането на средствата, с които да спасим Ели. Живеехме в денонощен страх и ужас. Парите бяха толкова много, а времето така кратко. Състоянието на Ели се влошаваше с всеки изминал ден. Благодарение на силната ни воля и огромните усилия на съпруга ми кампанията стартира. Докато двете с Ели бяхме в болницата, нашият татко денонощно се бореше. По цял ден търсеше пари и уреждаше всички бюрократични пречки. През нощта идваше при нас в болницата. Нито за миг не спря, не се отчая и обезвери, докато не събра цялата сума!
Благодарение на хора, институции, фирми, полицаите от РДВР – София, приятели, роднини… Най-накрая заминахме за Германия.

Слава Богу, операцията и дългото тежко възстановяване минаха успешно. Сега, когато най-накрая сме вкъщи тримата, живи и здрави, двете с Ели искаме да кажем: “Благодаря!” на нашия татко за грижите и любовта, с които всеки ден ни радва.