Казвам се Стефко и съм много щастливо бебе. Двамата с мама сме горди, че имаме татко Иво. Още щом се родих, той се обади в болницата, за да ме поздрави. Когато се прибрахме с мама у дома, видяхме, че ни е подготвил изненада – беше обновил моята стая, измайсторил за мен креватче, етажерка и бебешки шкаф.
През първите няколко дни от моя живот той ме наблюдаваше с обич и вълнение, но малко се притесняваше да ме гушка. Бях много малък и крехък. Вечер, когато баба и мама ме къпеха, той ни гледаше през прозореца на стаята, за да разбере как се прави тази процедура. Постепенно се научи да се грижи за мен и да разбира бебешкия ми език. Винаги, когато мама ме кърмеше, тати й носеше мляко или сок, за да се подкрепя. Не пропусна нито една консултация при лекарката. Искаше да се осведоми с колко съм наддал и пораснал. Вече съм на 9 месеца и тати Иво не го е страх да ме къпе и преоблича. Той ме гушка и приспива леко и нежно като мама. Пере и глади дрехите ми, а разходките ни с него са истински приключения. Най-много обичам, когато силните му ръце ме вдигат нависоко, подхвърлят ме и ме люлеят, а понякога дори ме возят и на самолет. Често тати измисля нови игри и закачки, смеем се и си говорим. Заедно четем вестник и гледаме футбол, поливаме бабините пъстри цветя. А да знаете какъв готвач е… облизвам до дъно бурканчето, ако е пълно с пюре, крем или супа, приготвени от моя татко. Двамата с него сме мъже на място, защото се грижим сами един за друг. Преди няколко месеца мама тръгна отново на работа в детската градина, защото татко е безработен. Тя много плака, когато трябваше да ме остави, но аз й загуках и я утешавах с най-прекрасната си усмивка. А татко я успокои с думите: “Не се притеснявай, аз съм тук!”
