Името ми е Александра и съм кръстена на моя любим татко. Мама спонтанно е решила, че трябва да направи този жест към него и той с удоволствие приел избора й. Аз, разбира се, съм неговата голяма слабост. Затова и моите снимки непрекъснато летят в Интернет, защото той ги изпраща на всички свои познати по целия свят.


Вече не се чувствам бебе и откакто започнах да изговарям отделни срички, най-често повтарям та-та-та-тее. Тати Сашо е много грижовен и внимателен към нас с мама. Следеше моето развитие още от времето, когато бях съвсем малка пулсираща точица на монитора на ехографа, та чак до раждането ми в една мразовита януарска нощ. След като ни видял двете с мама татко бил толкова развълнуван, че прекарал остатъка от нощта, бродейки из София, обут с предоставените му в родилното отделение задължителни полиетиленови калцуни върху големите му зимни обувки. Забелязал новата си придобивка, чак като се прибрал вкъщи на сутринта.

Моят татко е компютърен инженер с много дълъг и изморителен работен ден, но вкъщи той е специалистът по бебешките масажи и къпането, затова вечерите си посвещава само на мен – къпе ме, масажира ме, преоблича ме, говори ми разни забавни неща, правим гимнастика и най-накрая ме приспива. Е, често аз първа успявам да го приспя.
Често в почивните дни ходим на разходка с количката само с тати Александър. Много се забавлявам, когато по улицата ме спират най-различни хора и ми се радват. Щедро раздавам чаровни усмивки, но понякога и викове.

Аз съм емоционално и щастливо бебе, казва леля Весела, която е художник и разбира от тези неща. А тати е голям естет, щом е съумял да има до себе си такива жени като мен и мама.