Казвам се Симона и още докато бях в корема на мама, с моя тати много си говорехме и играехме. Аз ритах мама, за да му покажа колко се радвам, а той ме боцкаше през нейното коремче. Той работеше по цял ден и не винаги можеше да идва с нас на консултации – само когато успееше да се освободи.
След като се родих, цялото семейство отидохме да живеем на село при баба и дядо, защото там въздухът е много по-чист и когато станех по-голяма, ще можех да се разхождам на воля.


Татко си взе една седмица отпуска, за да можем да се нарадваме един на друг и да помогне на мама да се възстанови. Той се премести на друга работа, за да има повече почивни дни. За да хапвам вкусни пюренца и кашички, той започна и втора работа. Така можехме да се виждаме и през деня – когато се разхождахме с мама. Въпреки че работи всеки ден от сутрин до късно вечер, тати винаги се грижи за мен и първата му работа, след като се прибере у дома, е да ме прегърне и целуне. И макар да не ме храни, преоблича и къпе, той е най-прекрасният баща на света, защото колкото и да е уморен, винаги намира време за мен. Аз не винаги съм добро дете.
Понякога точно когато татко трябва да става рано, аз искам да играем или започвам да пея. В началото той много искаше момче и когато лекарят му каза, че съм момиче, малко се разочарова, но сега не ме заменя за 10 синове.