С мама дълго мислихме как да опишем татко, кои са най-точните думи за него – той е най-добрият, най-грижовният, най-внимателният, най-най-най...
Почувствах се щастлив още от мига, в който се появих в коремчето на мама. И мама е била щастлива, когато за първи път е срещнала очите на тати и нежната му усмивка. А той много се грижеше за нас, докато все още бях една малка точица. Сутрин приготвяше здравословна закуска на мама, за да сме здрави, вечер й разтриваше краката, помагаше й в домакинството, когато тя не се чувстваше добре. А колко приятно ми беше, когато милваше корема на мама или когато се виждахме през монитора на ехографския апарат. През 9-те месеца тати не пропусна нито един преглед.
Знам, че татко Стефан е бил много притеснен, когато се родих 28 дни по-рано от предвиденото, защото видях тревожните му очи при нашата първа среща. Аз обаче му се усмихнах и той разбра, че всичко ще е наред.
Щом се прибрахме у дома, татко беше много грижовен – имаше най-силните и внимателни ръце, най-хубавия глас, най-топлата прегръдка. Той ме успокояваше, когато ме болеше корем и бях неспокоен. През нощта ставаше с мама, за да й помага за кърменето, а щом започнах да се храня със заместител на майчино мляко, я отменяше, за да може тя да спи по-дълго. Отскоро той вече ме храни и сутрин, за да види пръв моята лъчезарна усмивка, когато се събудя.
Татко Стефан направи подарък на мама миялна машина, за да може тя да има повече време за мен. Много често я глези, като й приготвя вкусни сладкиши. А когато мама трябва да учи за изпити, двамата с тати се разхождаме и забавляваме.
