Наградата от миналия брой печели Маринела Илиева за номинацията на съпруга си
Милен Илиев от Ловеч
Още от първия ден, в който с новородената Анастасия ни изписаха от родилния дом, татко Милен се включи много активно в грижите за бебето. Въпреки че не знаеше какво се прави с такова мъничко същество, той правеше опити да сменя пелените на дъщеря си и дори сам да я къпе.
Аз съм студентка в трети курс редовно обучение и ми се налага да ходя на лекции всеки ден. Когато излизам обаче, съм напълно спокойна, защото знам, че оставям детето в сигурните и грижовни ръце на таткото. Двамата с Анастасия се забавляват страхотно, а когато се прибера, ме посрещат щастливи и доволни. Благодарение на Милен дори успявам да уча на спокойствие у дома, докато той разхожда дъщеря ни в парка. И въпреки 12-часовите работни смени, щом се прибере, таткото започва да помага в къпането на детето, в домакинските дейности и в пазаруването.
Всичко това ме кара да въздъхна с облекчение и да си кажа, че този мъж заслужава да го даря поне с още две деца...
Мама Маринела
