Наградата от миналия брой печели Велислава Феодотова за номинацията на съпруга си
С Радостин сме заедно вече 8 години. Преди повече от година се роди и нашият син Никола. От деня, в който разбрах, че съм бременна, съпругът ми бе неотлъчно до мен. В моментите на притеснение и слабост той ме успокояваше и ми вдъхваше кураж. Помагаше ми в домакинството и се грижеше за мен като за малко дете. Глезеше ме – купуваше ми лакомства, слагаше възглавница под корема ми, завиваше ме вечер, за да не „ни” е студено. Галеше растящото ми коремче и говореше нежно на малкото същество, което растеше в мен.
Последните месеци, когато вече ми беше трудно да се навеждам, ми помагаше да обувам обувките си. Интересуваше се от всичко, свързано с раждането и грижите за бебето. В определени моменти той се вълнуваше дори повече и от мен. С нетърпение чакаше всеки ехографски преглед и обсипваше с безброй въпроси наблюдаващия ме лекар.
След като нашето момче се появи на бял свят и ни изписаха от болницата, таткото се включи активно в ежедневните грижи. Не се страхува да го къпе сам, да сменя пелени и да го приспива вечер. Първите месеци му пееше приспивни песнички и го люлееше, щом се събуди.
Ники е много привързан към баща си и често го търси денем, като настоятелно повтаря „таааа-та”. Вечер, щом Радостин се върне от работа, малкият се затичва към него с широка усмивка и грейнали очи и започва да пляска с ръце. Това е знак, че иска тати да му изпее песничката „Хей ръчички, хей ги две”.
Щастлива съм и съм благодарна, че имам до себе си най-прекрасния съпруг на света и най-добрия и грижовен баща за сина ми.
Мама Велислава
