В България те са редки екземпляри – татковците, които след 6-ия месец поемат ежедневните грижи за бебето, а нежната им половинка печели пари и професионални успехи. Именно бащите по майчинство са този път във фокуса на рубриката Про&Контра в блога на „9 месеца“ (http://blog.9m-bg.com). За щастие, в дискусията се включиха не само майки, но и татковци. Ето четири от най-любопитните мнения...  

ПРО   

Петя Драганова, 26 год., организатор куриерска дейност, Варна
Майката има вроден инстинкт да се грижи за детето, но съм убедена, че и таткото трябва да има своя принос. Бих искала да се върна на работа след 6-ия месец. И не заради кариерата си, а за да докажа на мъжете, че да се грижиш за бебето и за домакинството не е толкова лесно, колкото те си въобразяват. Мъжете винаги са неглижирали задълженията на една домакиня. Аз съм на мнение, че и те биха се справили доста добре с отглеждането на детето, затова трябва да им се даде шанс. Лошото е, че малко от тях приемат тази роля...



Милен Маринов, 32 год., работник, Варна 
Баща съм на две момчета и всеки момент очаквам да се роди трето. Аз съм силно „за“ таткото да вземе майчинството. Първо, защото така и ние, мъжете, имаме възможност да прекарваме повече време с детето си, а не да сме с него 15 минути след работа, когато сме толкова уморени, че всичко ни изглежда досадно. Второ, даваме свобода на жената до нас да се освободи от непрестанните грижи около бебето. Трето, осъзнаваме, че гледането на дете не е толкова проста работа, а изисква много внимание и отговорност. Освен това в някои случаи нежната половинка изкарва повече пари от таткото и това е от полза за цялото семейство.
А ние – бащите, въобще не сме лоши детегледачи. В кръвта ни е да забавляваме малчуганите, а когато нещата излязат извън контрол, един наш поглед е достатъчен, за да вкара влака в коловоза. Мисля, че дори бихме се справили по-лесно от мекушавата мама с приучването на гърне и с отказването от биберона залъгалка.

Когато се роди първият ми син, бях много щастлив, но в същото време се чувствах зле, защото работех от сутрин до вечер и едва ли не го виждах само когато спи. Тогава реших да напусна работа. Научих се да сменям пелени, постоянно общувахме и играехме заедно. Скоро пак се върнах на работа, а малкият тръгна на ясла. Когато се роди вторият ми син, вече работех само нощни смени и почти през целия ден си бях вкъщи. Преуморявах се, но въпреки това се стараех да съм на разположение на бебето. Давам си сметка, че имам по-добра връзка с малкия си син, отколкото с големия...


Следващата спорна тема на Про&Контра е...

„Майка на 40... за първи път?“

Споделете вашата позиция по темата (до 3000 знака) в блога на списание „9 месеца“ (www.9m-bg.com) или я изпратете на имейл editors@9m-bg.com до 7 октомври 2011 г. Към писмото приложете ваша снимка и посочете име, възраст, професия и град.


КОНТРА

Ани Пиперова, 29 год., психолог, София

Съгласна съм, че и двамата родители са еднакво важни за детето, но тъй като подкрепям кърменето, мисля, че майката трябва да го гледа дотогава, докато може (и иска) да кърми… Все пак през първата година кърмата е безценна – най-полезната храна за бебето. А  когато се дава от шише, се губят неописуемият контакт между майката и бебето, нежната прегръдка, погледите, изпълнени с любов... Това е момент от живота, който няма как да се повтори. А за таткото винаги ще има време. И работата на мама няма да избяга – та нали цял живот това я очаква... да работи!

Яна Кабаиванова, 32 год., работи в сферата на приложните занаяти, Лондон
В страната, в която живея, е доста разпространено татковците да остават у дома, за да гледат детето, докато майките ходят на работа. Съгласна съм, че ако единствената причина е финансова, бих го направила и аз. Според мен обаче това, което може да даде една майка (нямам предвид само кърменето), не може да се замени. Някак на жените ни е вродено да бдим над малките „патета“, да имаме повече търпение и сили. Виждам по моя съпруг колко бързо  губи търпение, а нашият малък господин е пълен с енергия и трикове, които ни прилага ежеминутно. Най-добрият вариант е родителите да участват в грижите за детето 50 на 50, но едва ли много хора могат да подредят живота си толкова перфектно, колкото го планират...