Вие току-що сте станали баща и изпитвате куп емоции около появата на вашето дете. Ако бебето ви и/или съпругата ви имат нужда от постоянни грижи, вероятно за вас е твърде съкрушително, защото не това сте си представяли в началото на бащинството.

Раждането на болно или недоносено бебе може да е много тежко, особено за бащите, защото те, освен за бебето, се тревожат и за своята съпруга. От мъжете се очаква да са силни, да са опора в такива моменти, но често самите те имат нужда от подкрепа, което е напълно естествено и човешко. Възможно е да се чувствате разочаровани и безпомощни заради това, че не можете да направите повече, докато се опитвате да жонглирате между работата, евентуалните грижи за другите деца у дома и притеснението за любимата и новороденото.

Бъдете по-смели!

Мъжете често носят страха и тревогата в себе си, притеснявайки се да говорят за чувствата си, за да не притеснят допълнително половинката си. Не се страхувайте да задавате въпроси, да показвате емоциите си или да поискате помощ. Ситуацията е точно толкова съкрушителна за вас, колкото и за вашата съпруга. Може би ви е тежко, но не сте сами – имате приятели, семейство, личен лекар или специалист психолог, дори и персонала в болницата, с които да поговорите за чувствата си.
Важно е да знаете, че вие сте много важна част от „отбора”, който се грижи за вашето бебе, и има много неща, които бихте могли да направите.

Споделено от А.П.

„Да имаш бебе в интензивното отделение, може да те съкруши. Обикновено родителите, колкото и да са сигурни, че са подготвени за появата на новия човек в семейството, всъщност не са. А „преждевременно раждане" и „подготвен" в едно изречение звучат нереално. Чудех се дали наистина разбирах какво се случва, какво трябваше да правя и как трябваше да се чувствам.

Всичко е толкова различно от това, което считаме за „нормално". Моята уж ясна визия за бащинството сега беше разрушена от една безумна джунгла от кабели, игли, мигащи светлини, аларми и болничен персонал. Какво друго можех да направя, освен да държа ръката на съпругата си, да бъда до нея, да страдаме и да се борим заедно? През месеците, в които чакахме малкото ни бебе да расте, нещата постепенно идваха по местата си. След всички предизвикателства и тежки новини нашето дете най-после достигна етапа, в който можеше да се прибере у дома. Но това пък само по себе си беше още едно напълно ново предизвикателство...

Не се срамувам да кажа, че през всичкото това време от очите ми се откъснаха доста сълзи, както никога преди. Сега също се случва да изпусна някоя сълза, но щастлива, защото виждам как моят малък борец пораства и преминава през всеки нов етап.

Да си баща на недоносено бебе, е огромно предизвикателство, но да си баща на недоносено бебе в Българи, е още по-трудно. Тук сме напълно игнорирани от случващото се с децата ни и единствената връзка с тях са нашите съпруги, въпреки че и на тях им се налага да се борят за правото си на посещение, за правото си да прекарат повече време с бебето, да го милват и гушкат, да го хранят... а ние като мъже сме още по-изолирани от развитието на процеса. Разбира се, зависи за коя болница и за кой град става дума, но много татковци в България за пръв път виждат или докосват бебето си едва при неговото изписване. Това е тъжно и несправедливо...”

Материалът се публикува със съдействието на фондация „Нашите недоносени деца”.