Диана Радевае водеща на сутрешния блок по TV7. Оценява себе си като търсещ човек, който обича да вижда нещата от различни гледни точки, обича да пътува повече от всичко и наистина иска да чуе хората. Много e критична към себе си. За добро или лошо, рядко премълчава. Има болезнено чувство за справедливост и обикновено вярва в по-доброто бъдеще. Открита е в отношенията си с хората и в това, което прави.
 
Водещият трябва да е журналист на първо място. Да е подготвен, да е грамотен, да чете книги, да мисли, да цени времето на хората, които го гледат и слушат. И още нещо много важно – да не забравя, че е там не за да се показва, а за да бъде полезен и да разказва истории. На екрана всичко личи – всяка слабост, всяка некомпетентност, всяка емоция. Аз съм възпитавана да уважавам чуждото мнение и ми беше много трудно в началото да споря с хората и да им опонирам. Сега смятам, че е важно да казваш какво мислиш. Но най-важното от всичко е да казваш истината.
 
Скромността е качество, на което съм възпитана от малка. Не харесвам надутите хора, каквито и качества да имат. Това ме отблъсква. Вярвам, че има смисъл да си скромен и че когато си роден за нещо в живота, няма какво да те спре.
 
Детството ми остави много мили спомени. На почти всичките ми бебешки снимки плача – майка ми казва, че съм била непоносима. Ревяла съм по цели нощи. Тя има и любима история. Една нощ съм плакала часове наред. Майка ми и баща ми са се сменяли да ме люлеят в коша, но нищо не помагало. Накрая баща ми се разсеял и без да иска, обърнал коша. Изведнъж съм спряла да плача. Той скочил, вдигнал завивките и ме намерил усмихната и щастлива. Казва, че ако знаел, че така ще замълча, щял да обърне кошчето много по-рано.
Едно от нещата, които ми останаха и досега от детството, е навикът да чета. Дължа го на дядо ми Никола, който постоянно ми четеше приказки – 1001 нощ, приказките на Андерсен и на Братя Грим ми бяха най-любимите четива. Другият му „номер“ беше да ме изпитва кои са героите от учебника по история. Той имаше един такъв учебник и не ме пускаше навън с другите деца, докато не кажа правилно всички имена от снимките. Аз не бях много доволна тогава, защото все още не ходех дори на детска градина, но сега съм му много благодарна.
 
Нереализираната мечта… да стана пилот на самолет. Обожавам да летя! Веднъж, по време на едно пътуване с делегация от Министерския съвет, ме пуснаха в пилотската кабина. Малко неща в живота ме карат да се чувствам така – свободна, лека, спокойна. Уникално усещане – пожелавам го на всеки!
 
Морето винаги ме кара да се чувствам добре. Сигурно защото съм от Варна. Смешното е, че допреди десетина години изобщо не можех да плувам. Имах страх от водата – резултат от злощастна комбинация между хвърляне в морето (защото „децата на моряците от раждането си могат да плуват...“ – да бе!) и задължително плуване в трети клас (за щастие, хванах пневмония и това сложи край на този ужас!). Много бих искала някой ден да се кача на круизен кораб – мисля, че усещането да си насред най-синия безкрай, много ще ми хареса.
 
Шоколадът за мен е страхотно изкушение. Мисля, че ако мога да го откажа, значи мога да направя каквото поискам с волята си.
 
Разговора проведе Даниела Граховска