Наградата от миналия брой спечели Мама Лилия Харалампиева – 32 год., агент по сигурността, София

Със съпруга ми сме семейство от 8 години. Много искахме да станем родители, но бяхме решили първо да се сдобием с жилище и сигурни доходи, за да можем да предложим на детето си всичко, от което ще се нуждае. През 2006 г. решихме, че сме готови да имаме бебе. Тогава изобщо не съм си и представяла какво ме очаква…


След месеци на безплодни опити решихме да посетим специалист и да си направим изследвания. Последва продължително ходене по лекарски кабинети и терапии без никакъв резултат. Все пак накрая попаднахме на правилното място – в една от най-добрите клиники по репродуктивно здраве в страната, при най-внимателния лекар. Проблемът ни беше открит и се наложи да претърпя операция. След нея последваха две инсеминации, но бебето така и не идваше. Накрая решихме да направим ин витро оплождане. Не се страхувах от тази процедура, защото бях решила да премина през всичко, за да сбъдна мечтата си за бебе. Да, това, което за повечето двойки бе най-естественият ход на събитията, за нас се оказа най-трудното предизвикателство. Все се питахме с надежда: „Ще се случи ли някой ден и на нас?”
Но Господ се смили и реши да ни изненада. Точно преди да започнем ин витро процедурата, аз видях така дългоочакваните две чертички. Не можех да повярвам. След толкова направени отрицателни тестове, след като всеки път виждах самотната черта – жестокото доказателство за нашето нещастие... това беше МОЯТ положителен тест за бременност! Държах го в ръцете си и сълзите капеха от очите ми, не исках да го изпускам от страх да не се окаже лъжа. Това се случи на рождения ден на баща ми – за мен най-добрия човек на света. Приех го като знак от съдбата.  "Ще го имам това бебе! Ще го имам, каквото и да ми струва!”, си казах тогава. 

Не съм си мислела, че бременността ми ще бъде лека. Знаех, че след толкова чакане ще съм обладана от хиляди страхове. Но се стремях да си създавам само хубави емоции, да се срещам с приятни хора и да не допускам черни мисли.
Като цяло бременността ми не бе трудна, но имаше и някои тревожни моменти. В 8-ата гестационна седмица се появи кървене, което продължи 14 дни. В 4-ия месец пък ме приеха в болница заради контракции и болки в корема, които продължиха почти до края на бременността. Но дори и в тези моменти силно вярвах, че ще родя бебето и всичко с него ще е наред.
Въпреки всички притеснения, се наслаждавах на всеки миг от 9-те месеца. Купувах литература за бременни, още от 4-ия месец посещавах най-редовно лекциите на С "9 месеца" на училище, обикалях магазините за бебешки дрешки, непрестанно си правех снимки.
Настъпи и денят на раждането. Щях да родя чрез планово цезарово сечение поради редица причини. И така, на 27 юли 2009 г. се роди нашата принцеса София. Не мога да опиша чувствата, които бушуваха в душата ми – отново плачех, но този път не от безпомощност, а от безгранично щастие. Още не можех да повярвам, че наградата за всичките ми страдания – моето здраво и красиво бебе, е в ръцете ми! Всичко беше истина – ние със съпруга ми бяхме успели по пътя към нашето щастие. Борихме се със зъби и нокти до щастливия край!
И сега, когато държа детето в обятията си, когато усещам биещото му сърчице, сладкия бебешки аромат, разнасящ се из целия дом… когато погледна това невинно създание, си казвам, че всичко това си е заслужавало!
Искам да се обърна към двойките с репродуктивни проблеми – не спирайте да вярвате, че един ден ще станете родители! Никога не се отказвайте от трудния път, по който вървите и който ми е до болка познат! Никога не прекратявайте борбата за вашето щастие. Нека вярата и надеждата ви крепят и ви помагат да осъществите мечтата си да прегърнете своето бебе.

Мама Лилия