Той вече е вкъщи и чака да се приберете. Дори не подозира, че предпочитате работният ви ден никога да не свършва. Чудите се каква изненада ви е подготвил тази вечер партньорът ви. Прекрачвате прага на дома, но вместо любов, изпитвате страх. Ясно ви е, че няма да има романтична вечеря на свещи и мили думи. За какво ли ще ви крещи този път. Дали ще има и шамари? Дано всичко да свърши бързо и на следващия ден да отидете отново на работа.


Когато е ядосан, мъжът, с когото живеете, чупи и хвърля предмети по вас. Крещи и ви обижда за щяло и нещяло. Случва се да ви наранява физически или да заплашва, че ще го направи. Опитва се да ви контролира, заповядва ви, никога не се съобразява с мнението ви и взема сам важните за семейството решения. “Любимият” не се интересува как се чувствате и изпитва удоволствие да ви унижава пред хората. Забранява ви да се виждате с роднини и приятели и се дразни дори когато говорите с тях по телефона.

Не, вашият партньор не е такъв. Какво от това, че понякога се ядосва и ви повишава тон, нали досега не ви е посягал!  Освен онзи случай… но той не се брои. Тогава напълно си го заслужихте, а и след това той толкова съжаляваше и дори се разплака като малко дете.

Отворете очи и потърсете помощ!
В центъра за семейна консултация и подкрепа в Габрово  жени, пострадали от домашно насилие, могат да открият помощ. Центърът разполага с екип от висококвалифицирани специалисти, сред които е психологът Светла Савчева. Според нея все още много малко жени се осмеляват да признаят пред себе си и пред външния свят, че партньорът им ги насилва физически, психически или сексуално. Свикнали да са жертви, голяма част от потърпевшите трудно могат да излязат от тази роля. Те са по-склонни да търсят вината у себе си и обикновено смятат, че с някои свои думи и действия са станали причина за агресивното поведение на партньора си. Те заключват болката и унижението в съзнанието си и полагат неимоверни усилия да прикрият проблема. Безпомощни и унизени, потърпевшите се опиват да живеят така, сякаш не им се случва нищо лошо. За тях проблемът домашно насилие е 100% табу.  


Пострадалите обикновено са скромни, плахи и с ниско самочувствие жени. Въпреки че партньорът им все не е доволен, те са чудесни домакини и майки, освен това се справят отлично със служебните си задължения. Те полагат всички усилия да се впишат в обществото.
Според Светла Савчева жената трябва да повярва в собствените си сили и най-после да се изправи лице в лице с проблема. Ако показва, че се страхува и демонстрира ниско самочувствие пред насилника, тя се превръща в още по-лесна жертва. За да започне да воюва за своите права, тя първо трябва да се научи да казва “Не” и да се противопостави на това, което не е в неин интерес. Когато човек е уверен, много по-трудно е да го пречупят, категорична е Светла Савчева. Важно е жените да разберат, че има кой да им подаде ръка. Нека съберат смелост и се възползват от помощта на специалистите от действащите центрове за подкрепа в България.
Още по-важно е жената да повярва в себе си и да потърси помощ, когато нейното дете става свидетел на насилие. Ако то години наред расте в подобна обстановка, тормозът на мъжа над жената може да се превърне за него в нещо съвсем естествено. Не е изключено да приеме агресивното поведение като модел в общуването с околните. Възможно е и друго –  сред шамари, викове и постоянни скандали, то да израсне потиснато и затворено в себе. Измъчвано от угризението, че е прекалено малко и слабо, за да помогне на майка си, има опасност да заживее в свят на силен страх и тревожност.

Горещият телефон е насреща
Горещата телефонна линия на фондация “Асоциация Анимус” е отворена 24 часа в денонощието за всички нуждаещи се. За 10 години на телефон +359 2 981 76 86 помощ са потърсили 15 487 души. От началото на 2008 г. до октомври същата година са постъпили 1222 обаждания на хора, преживели домашно насилие. 15% от подадените сигнали са от малки градове, а 5–6% се отнасят до случаи от чужбина.
За много от пострадалите от домашно насилие телефонът е единствената възможност да получат разбиране и емоционална подкрепа, като в същото време запазват своята анонимност. Услугата е подходяща за жени, които са забелязали първите сигнали на домашно насилие и желаят да се консултират със специалист, както и за потърпевши, които имат нужда от съвет, за да вземат решение. Горещата линия е на разположение при кризисни ситуации след току-що преживян инцидент. Консултантите на телефона ще изготвят план за сигурност и ще насочат пострадалата към Кризисното звено на център “Анимус” или към друга служба или програма. Звеното има готовност да осигурява помощ по всяко време на денонощието без предварително уговорен час. Следват  3 до 7 срещи със специалисти от Центъра. Ако е необходимо, “Анимус” свързва жената с лекар, юрист, полицай, а на останалите без дом след инцидент се осигурява подслон до 4 дни.

Числата говорят
Според статистиката през последните седем години всяка трета жена в България е била обект на психичен, физически или сексуален тормоз. Случаите са по-чести в големите градове. Специалистите отчитат, че 60% от момчетата, които са наблюдавали домашно насилие в детска възраст, по-късно през живота си стават насилници, а 50% от момичетата се превръщат в жертви.
Според резултати от национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение за периода 2003–2007 г. 78% от българите посочват физическото насилие на мъжа над жената като най-разпространената форма на домашно насилие, а за 45% от анкетираните това е психическият тормоз.
По данни на Съвета на Европа всеки ден между 12 и 15% от жените на континента стават жертва на насилие в дома си. Проблемът съществува във всички страни в Европейския съюз. 15% от представителките на нежния пол са били изнасилвани до 16-годишна възраст и са претърпявали физически или сексуален тормоз дори след прекратяване на партньорството.
Проучване на испанското правителство сочи, че 400 000 жени в страната са пострадали от домашно насилие. Сред тях се включват и 14% от дамите, които не се смятат за жертви, макар че са били нападани от настоящи или бивши свои партньори. Според проучването 1.5 млн. представителки на нежния пол в Испания са ставали обект на домашно насилие поне веднъж в живота си.

Промени в закона
Приетият у нас на 1 април 2005 г. Закон за защита срещу домашното насилие определя домашното насилие като значим социален проблем и регламентира различни правни възможности за помощ на пострадалите. По настояване на Съвета на Европа се обсъждат промени, които да гарантират по-добра защита на децата. Така например родителски скандали и побоища или обстоятелства в семейството, които натоварват детето психически, ще се наказват като домашно насилие. Предвижда се досегашните санкции от 200 до 1000 лв., да се увеличат двойно. Предлага се още тероризиращите семействата си да се наказват с общественополезен труд.   
За да се приложи законът с цялата си строгост, пострадалите от домашно насилие не трябва да мълчат. Насилието започва с викове, но никога не трябва да свършва в тишина.

София Господинова