Аз се казвам Илияна Гъделева и живея в Белгия. Тук родих и нашия първороден син Йониян. Раждането беше съпътствано от много положителни емоции, смях и изненади, въпреки силните болки.



Всичко започна на 11 август – ден преди рождения ми ден и 3 седмици преди определения термин за раждане. Имах записан час за редовен преглед и сутринта мъжът ми ме остави в болницата. След дълго чакане първо ме приe сестрата и започна стандартната консултация. Измери ми теглото, зададе ми въпроси, един от които беше дали имам контракции. Отговорих, че нямам и че се чувствам добре. След това тя ме изпрати в кабинета на доктора и точно пред вратата му изведнъж усетих някаква топлина, обливаща краката ми – водите ми започнаха да изтичат. Сестрата ми каза да се кача на горния етаж за раждане. Аз обясних, че ми е рано, защото все още съм в 38-ата седмица и даже попитах дали може да се прибера вкъщи да си взема багажа. Тя отговори:

„О, не, оставаш тук!’’ и ми връчи една нощница. Обадих се на мъжа ми, че трябва да ми донесе багажа, който случайно бях приготвила предната вечер. Той попита защо, а аз му казах, че са ми изтекли водите и май ще раждам.

Помислих си дали ще родя на 23 или на 24 години
След 30 минути той дойде и започнахме да правим снимки.  По обяд усетих първите болезнени контракции. Всички около мен бяха много усмихнати, но аз гледах накриво. Попитах акушерката дали болките ще се усилват, а тя ми отговори с широка усмивка: „Да, контракциите ще стават по-болезнени.” Тогава поисках да ми сложат епидурална упойка и светът около мен отново стана забавен.


Времето мина в снимки и в усмивки до 22 ч., когато получих пълно разкритие.
Бебето обаче реши, че му е по-добре вътре на топло и не искаше да слиза надолу. Не знам какво стана, но в един момент апаратурата около нас отказа да работи. Лекарката пробва с различни похвати да свали надолу бебчо. И така до полунощ, когато започнаха напъните. Разбрах, че ще родя на 24 години. Мъжът ми излезе от стаята, защото се бяхме разбрали, като започне истинското раждане, да не е до мен, за да не му стане лошо. После споделих с лекарката, че
в България не е прието бащата да присъства на раждането и тя се изуми*.

При поредната контракция видях мъжа ми да влиза с огромен букет  и да казва: “Happy birthday, my love!” Докторката ме погледна и каза: „О, имаш рожден ден. Честит рожден ден! Сега напъвай. Напъвай!” След тази изненада бъдещият тати продължи да снима. След половинчасово напъване ми съобщиха, че май ще се наложи секцио. Като чух това, така напънах, че се появи темето на бебето. 


Лекарката попита мъжа ми иска ли да види темето на бебето
и за мое голямо учудване той каза: „Да, искам.” После попитаха и мен и докато кажа, че не искам да гледам, а процесът по излизането му да продължи, акушерката вече носеше огромно огледало и ми показаха темето. След три напъна се появи Йониян – най-големият подарък за рождения ми ден.

Таткото записа раждането на видеоклип
Сега го гледаме с голяма радост и си спомняме всички емоции. Йони се роди 2.770 кг и 49 см. Най-хубавото от мига на раждането до края на 5-дневния ни престой в болницата беше, че бяхме заедно непрестанно и се гушкахме. Учихме се да се грижим за нашия син родители под надзора на медицинския персонал, което ни помогна много за бъдещите предизвикателства.
Това е моята история. Радостна съм, че подарих живот на сина си навръх собствения ми рожден ден!

Мама Илияна

* Бел. ред. В много клиники в България вече мъжът може да присъства на раждането.