Бонбоните могат да се преброят и разделят. Но гушкането? Или нежността? Може ли обичта да се разпредели поравно на всяко от децата в семейството?

Внимавайте колко обич получава всяко
Н.В., майка на син и дъщеря, споделя: “С нарастването на корема ми растеше и съмнението дали ще обичам и второто си дете така силно като първото? Как изобщо ще стане това? Още след раждането на сина ми разбрах, че любовта към него е нещо съвсем различно. Тя нямаше нищо общо с любовта към когото и да е било друг. Майчиното ми чувство се разви толкова бързо и се концентрира изцяло върху бебето ми. А какво ще стане сега? Може ли сърцето ми да се раздели на части? Според моята майка това не е нужно. Любовта се умножавала с идването на следващото дете. И сигурно е така, защото като най-малката от трите деца в нашето семейство не бях усетила по-малко родителска обич.


Въпреки това не можех да си представя, че ще обичам следващото дете като първото – все пак сърцето ми вече беше заето! Докато... на бял свят се появи Ани. Вместо златист пух на главата като брат си тя се роди с тъмен щръкнал перчем. Още от първия ден установих, че и гласът й беше съвсем различен, сучеше по друг начин, ухаеше различно от брат си.
Сърцето ми сякаш се уголеми и се оказа, че в него има достатъчно място, за да побере и обичта към дъщеря ми. Всичките ми съмнения се изпариха, уверих се, че любовта наистина се умножава и че двама души могат да се обичат по различен начин. Оставаше само децата ми да повярват в това! Моя беше задачата всеки ден да им го доказвам.

Често имам чувството, че двете ми деца ревниво се дебнат едно друго и контролират дали получават еднакво количество обич, време и внимание от мама и татко. Стараем се никое от тях да не долови и грам разлика в нашето отношение. Конкуренцията между братчето и сестричето започва още от сутринта и продължава през целия ден – кой колко ще седи в моя скут, на кого първо ще сложа чинийката с парчетата плод за закуска, кой ще получи повече целувки преди сън...”

Експертно мнение
Страхът на всяко дете, че получава по-малко обич, някога е бил важен за оцеляването на човешкия род. Децата на първобитните хора са били напълно зависими от вниманието на родителите си. Ако някое от тях е било закриляно по-малко от другите, то лесно е можело да загине от глад или от измръзване. Този атавистичен страх е в основата на ревността между първото дете и следващите...

Понякога едното се нуждае от повече любов
Колкото и добри да са битовите условия, и днес децата са изцяло зависими от родителите си. Те са добре само ако са сигурни в благоразположението на мама и татко. Не само физически, но и душевно те биха линеели, ако са лишени от родителското внимание. Понякога децата приличат на пиленца, които протягат човки от гнездото, за да получат по-голямото парче от плячката, носена от мама или татко. Безспорно родителите се стремят да разпределят вниманието си към децата поравно. Само по изключение някое може да получи повече обич, ако временно се нуждае от това. Случва се по-голямото дете да преживява стрес, докато свикне с детската градина. Това може да доведе до истинска драма в семейството – то става обект на по-голямо внимание и грижи през този период. Естествено е това да не се харесва на по-малкото братче или сестриче...
Добре е бързо да приемете и да се примирите с борбата между децата за любовта ви. Имайте едно наум, че старанието ви да я разпределяте поравно може да се възприеме по различен начин от малчуганите. Не се съмнявайте, че едното от децата ви безпогрешно ще долови кога отдавате предпочитание на другото. Понякога душата ви прелива от обич. Сигурно ще ви е трудно точно да разполовите “на кантар” чувствата си. Понякога може да изпитате по-голяма слабост към едното от децата си, което по някакъв начин в момента е спечелило сърцето ви. В това няма нищо осъдително. Всяко дете докосва различни струни от душевността на родителите си. Завистта и ревността при децата трудно могат да се надхитрят, но с изкусно поведение и такт могат да се притъпят.

И на любимците не им е лесно
След дълго проучване на повече от 11 500 деца между 3- и 16-годишна възраст канадски учени са установили как се отразява разпределянето на родителската любов върху развитието им. Резултатите показват:

  • Децата, които са се чувствали по-малко обичани, най-често страдат от отклонения в поведението и от емоционални нарушения.
  • Изненадващо се оказва, че и децата любимци, които без съмнение са били предпочитани, имат много поведенчески проблеми, проявяват плахост, несигурност и страх.
  • Върху психичното здраве на детето влияят най-вече пренебрегването или предпочитанието от страна на майката.
  • Нееднаквото отношение на бащите към децата не влияе така силно върху психиката на детето.
    Защо обаче и децата любимци страдат, макар да са предпочитани? Канадските учени смятат, че тези деца живеят в голямо напрежение да не би да разочароват родителите си и това да доведе до свалянето им от пиедестала, на който са поставени.