Нима има по-голямо признание за мъжествеността от „авторството” на едно бебе? В по-голямата част от случаите новината за очаквания наследник ласкае мъжкото eго.Условието за това е само едно – да искаш да станеш родител. За емоционалното благополучие на бъдещия баща от съществено значение e бременността да е планирана и той да има участие във вземането на това решение.
Съвременният мъж става родител на много по-късна възраст, отколкото своя баща. Не всеки приема новината за новия член в семейството с възторг и в това няма нищо обезпокояващо. Бременността е труден период не само за жената, но и за нейния партньор. И ако за благополучието на бременната жена значение имат взаимоотношенията със собствената Ӝ майка, за бъдещия татко е важен образецът за мъжко подражание, който е имал в детството си. На кого е искал да прилича? На реален човек или на филмов герой? Моделът на родителство се „унаследява”, затова според възприетия възпитателен стил и разбиране за семейни ценности могат да се откроят четири типа бъдещи татковци...



Грижовният
Новината за очакваното бебе го заварва напълно подготвен. Той няма търпение да започне да планира бъдещия живот с бебето и да преустройва света около себе си. Тъй като иска да грабне приза „най-добър баща“, търси съвети от специалисти, от приятели с деца и всякакви други източници, които приема за надеждни. С ентусиазъм е готов заедно с половинката си да посещава курсове за бъдещи родители, да я придружава на ехографските прегледи и да следи дали тя изпълнява на- ставленията на лекаря. След раждането тези мъже се привързват силно към детето си, често поемат част от грижите за него, без да се притесняват, че може да пострада мъжката им репутация. Може би ви идва да възкликнете: „Дай Боже всекиму!“ Е, и този мъж има недостатъци. Склонен е да драматизира всеки проблем, свързан с отглеждането на детето, измъчван е от страхове и грижите му могат да доведат до свръхпротекция. Това може да превърне детето в несигурна личност, която очаква някой друг да Ӝ проправя път в живота.

Дистанцираният

Новината за бременността на половинката му го хваща неподготвен, но той приема изненадата като резултат от футболен мач, който не е познал. Знае какво се очаква от него и го прави с прилежност и покорство. Не е особено ентусиазиран от желанието на бъдещата майка да я придружава навсякъде, но ако си намери приятел, който е в неговото положение и с когото може да споделя, ситуацията става по-поносима. До появата на бебето не обсъжда кардинални въпроси за бъдещето на на следника и не прави планове. Раждането преживява в духа на „ергенско парти” – запиване до зори в стил „Финландец на руски ферибот“, за да забрави какво го очаква в утрешния ден. Би изпълнил всичко без съпротива, стига да му се осигури време за хобито и за приятелите. Не че не е готов да промени живота си, но би искал да усеща, че грижите за детето са негово решение, а не външен натиск. Намира лесно общ език с малчугана, особено ако е момче, и е склонен носталгично да си играе с играчките му...


Еуфоричният
Готов е да „износи” бременността, да „роди” вместо половинката си и да отглежда бебето заедно с тъщата. Обикновено това са мъже, които са имали съмнения в репродуктивните си способности, бременността на партньорката им е закъсняла или пък е силно желана поради напреднала възраст или други (често несподелени) причини. Двете чертички от теста за бременност изстрелват този мъж в космоса от щастие и той остава там до момента, в който детето влезе в пубертета. Понякога ентусиазмът на бъдещия татко е натоварващ за околните. Нима има човек на света, който още да не е разбрал, че той ще става баща?! За детето започват да се кроят планове много преди раждането. Приятели, хоби и дори работа отиват на заден план. Лесно ще разпознаете този мъж в магазина за бебешки стоки – неусетно започва да обяснява как протича бременността на жена му и какъв е полът на очакваното бебе, въпреки че продавачката го гледа с убийствено пренебрежение. Животът за еуфоричния баща е приказка, в която малкият наследник иска и получава всичко. Прекрасно е, но до момента, в който порасналото дете не разбере, че светът е създаден не за да му служи. И на ентусиазирания татко му се налага да се приземи безвъзвратно.

Отхвърлящият
Той става родител, защото така правят всички. След кариерата, колата и добрия социален статус липсва само едно, което другите имат, а той не – бебе. За него родителството е социално желание, то е провокирано от стремежа да покажеш на обществото колко си успешен и щастлив. Тези мъже обикновено са били насърчавани в детството си да бъдат перфектни. Затова ще държат детето им да посещава само реномирана детска градина и училище, да влезе в престижен университет. Вероятността обаче на този малчуган да му липсва откликващ на емоционалните му нужди баща е голяма.

Диана Димитрова
психолог, акушерка