Днес ролите на жената и на мъжа като партньори са значително по-различни отпреди 20 години.


В миналото се смяташе, че Той трябва да печели повече пари, а Тя да се грижи главно за дома и за децата. Днес обаче представителките на нежния пол не само че работят наравно, а понякога и повече от силния пол, но заемат и ръководни постове и често имат по-високи доходи от мъжа до себе си. А природата е отредила на Ева да износва и да дава живот на потомството. През 9-те месеца на очакването настъпват неизбежните промени в тялото, в ежедневието, в приоритетите, в начина на живот на бъдещата майка. Чести спътници са и тревогите как ще преминат бременността, раждането, а и какъв ще е животът след това… Някои бъдещи бащи също преживяват доста емоционално 9-те месеца, както и раждането. В душата им бушуват непознати до този момент чувства, терзае ги съмнението дали са готови за родителството. Отначало, докато бременността е в по-ранен срок и все още коремът на половинката не е така изразен, партньорът не осъзнава сериозно предстоящата промяна.

С напредването на месеците обаче отговорността му към бъдещата майка се увеличава, а заедно с това се увеличават и страховете му дали ще се справи с ролята си на родител.
Дългогодишната ми работа като акушерка в родилна зала ми дава възможност да наблюдавам колко различни са и реакциите към новороденото на двамата родители. Жената първа вижда детето си и приема срещата изключително емоционално, задава безброй въпроси на екипа до нея – всичко наред ли е с бебето, има ли нещо тревожно и пр. В миналото новоизлюпените бащи приемаха със сдържана радост появата на бебето, интересуваха се главно как е майката и как е То. Днес все по-често виждам сълзи в очите на татковците и нескривано вълнение при съобщаването на така очакваната вест. Съвременните мъже открито показват искрените си емоции и са толкова трогателни…

Днес мъжът става все по-съпричастен към бременността, престрашава се да присъства на раждането, активно се включва в отглеждането на бебето още от първите дни у дома. Той с удоволствие (не като жертва) приема, че детето става неразделна част от живота му. Все по-често може да се види как бъдещи татковци придружават бременната си половинка при прегледа при акушер-гинеколога или в училището за бъдещи родители, а след като бебето дойде, те го къпят и ловко сменят пелените за еднократна употреба.
В миналото таткото оставяше всички грижи за новороденото на майката и на някоя от бабите с извинението, че бебето е много малко и се страхува да не го изпусне, че не знае как правилно да го държи или пък че не разбира какво иска то...
Днес никак не е необичайна гладка горди татковци да возят в количката своето малко съкровище, нежно да му говорят и да му се радват, без да се страхуват, че подобно поведение ще накърни мъжкото им достойнство. Променя се и друго. В миналото младите двойки първо сключваха граждански брак, а после създаваха потомство. Сега все по-често те живеят заедно, без брак имат едно или две деца и твърдят, че подписът в гражданството не е гаранция за взаимност, отговорност и обич. Когато преди една жена родеше дете, без да е омъжена, се твърдеше, че партньорът й бяга от отговорността на родителството и тя ще е принудена да се справя сама. Днес много често инициатор за неозаконяването на съжителството не е мъжът, а жената. Водещи при нея са чувството за независимост, правото сама да избира как и с кого да живее и да отглежда децата си. Затова пък днешните новоизлюпени татковци бързо след раждането носят документа за припознаване, заверен от нотариус, с което като че ли искат да докажат, че ще са не по-малко отговорни за детето, отколкото майката. Разбира се че осъзнаването на бащинството не може да зависи от един документ. То е следствие от много различни и индивидуални фактори и е сравнително дълъг процес на адаптация на мъжа към новата му роля.
Често чувам оплаквания от млади майки колко трудно им е да съчетават грижите за бебето с пазаруването, поддържането на дома и пр. Все по-популярен обаче става моделът на таткото, който след работа активно се включва и помага в дейности, смятани преди години за чисто женска “привилегия”. Вярно е, че днес отглеждането на детето е трудно не само за майката, но и за бащата. Но когато двамата поемат мисията си в синхрон, ползата за човечето е голяма – хармонията между мама и татко въздейства положително върху развитието му. Така твърдят и психолозите...