Големият български журналист Георги Тошев успява да привлече вниманието на публиката с висока ерудираност, богат опит и харизматична усмивка. Роден е в София, на 2 март 1969 г. Работил е като журналист в редица вестници, списания и телевизии. Има над 20 документални филма зад гърба си. Безспорно е най-популярен с телевизионните проекти „Другата България“ и „НепознатиТе“, в които ни разказва интересни истории от цял свят. Ние обаче решихме да го попитаме за неговата собствена история...
Първият ми спомен е как мама ме прегръща и изправя в детското креватче, в което спях. Зимното слънце пробива завесите на прозореца. Събуден съм. Топло, мирише на канела. Всичко ми предстои!
Като дете бях понякога злоядо, проклето, вироглаво, саможиво, любопитно. Не ме свърташе дълго на едно място. Измислях си, фантазирах. Понякога послъгвах, но след това винаги си признавах.
Родителите ми са посветени, светли и щедри. Мама – шумна, емоционална, винаги с мнение. Татко – внимателен, тих, добър. И двамата са почтени и достойни хора. С годините разбирам, че всичко е въпрос на среда и възпитание. Благодарен съм на моите родители.
Старите приятели са най-големият ми комплимент! Имам приятелства с 40-годишна давност и са все така живи, пъстри, важни. Аз съм приятел за дълъг път! Моите приятели са пръснати по целия свят. Безценни са!
НепознатиТЕ са 10 години от живота ми. Може би най-хубавите ми години. Срещи, които са важни за мен. Сбъднати мечти и уроци, които помня. През октомври ще ги отпразнуваме заедно. Няма много авторски предавания в ефира, които да се радват на такава подкрепа от зрителите.
Като на кино е единственото предаване за кино в националния ефир у нас. Важен проект – не само за мен и bTV, а за всички, които обичаме киното. Имам страхотен екип и голяма подкрепа.
Никога няма да забравя първата си любов. Беше несподелена. И ръцете на баба ми Стефания, през които минаха няколко домакинства, 4-ма внуци и още толкова правнуци.
Удоволствието за мен е да наблюдавам дъщеря ми. И тишината!
Медиите днес – хаос, но и предизвикателство да ги пренаредим по приоритети. И ценности!
Невена Коканова. Години любов… Пътешествието из нейния живот продължава и наесен. Нов тираж и нови срещи с почитателите й.
Видимите и невидимите граници… Видимите са нашите собствени граници на търпимост и умора. Невидимите са на нашето любопитство и упорство, че може да променим нещо поне около нас…
Пътят е възможният, който извървяваме. По-често сами, отколкото с добра компания. Но човек е сам в битките си по него.
Щастието на свободата е трудно постижимо, но не невъзможно. Аз се имам за свободен човек в изборите си. И съм щастлив и с успехите, и с провалите си. Не се отказвам лесно!
Анна е важна част от мен, която знае, че винаги ще съм наоколо, ако има нужда. Радвам се, че има свой път. И характер да върви по него.
Бъдещето е отворена празна страница, която само ние може да напишем…
Разговора проведе Кристина Крумова
Сн. личен архив
