Моята 8-месечна Ади отдавна ходи, моят 3-месечен син спи непробудно, дъщеря ми на 1 година говори с изречения – защо ли някои майки неспирно хвалят детето си? Едно проучване води до изненадващи резултати. И до идеи как животът на майките с “нормално” развито дете може да е по-спокоен.
Според известния немски детски психолог Бруно Бетелхайм децата се нуждаят от приказки. Явно е, че и много майки (и бащи) имат същата потребност, но не от приказки за Червената шапчица или за Вълка и седемте козлета, а за гениалното им дете, което владее всичко, което научават и останалите деца, но далеч по-рано от тях.
За разлика от слушателите на приказките на Братя Грим, които с облекчение дочакват края им, защото всичко свършва добре, публиката на родителските хвалби не се чувства добре. Тя често е засегната или най-малкото обхваната от съмнения и угризения. Защо ли някои (предимно) майки се чувстват длъжни да хвалят отрочето си без мярка?

Вниманието е храна за душата на бебето
Педиатрите и психолозите се отнасят снизходително към манията на майките, които постоянно занимават околните с постиженията на детето си. Те обясняват това с особеното състояние на жените, които реагират много емоционално на всички сигнали на бебето още преди раждането и след това. Те живеят в свой собствен свят, в центъра на който е бебето, а там и най-малките крачки в развитието имат гигантско значение.


Докато околните вътрешно се подхилват на прекаленото вживяване на майките в постиженията на отрочето им, то има полза от това. За малкото вниманието и високата оценка са истинска храна за душата. Ако тази фаза се ограничи с първите месеци на живота и в нея е въвлечено само семейството, в това не би имало нищо лошо. Само че за много родители е трудно да спазват границата. В резултат на това не само гордите баби и дядовци, но и приятели, съседи и случайни хора биват заливани от разказите за доста пресилените постижения на бебето.
Явно изкушението да се подкрепи собственият Аз с примери за детето-чудо е огромно. По този начин много майки намират потвърждение на значимостта си, което вероятно им липсва във всекидневието с бебето. Това се отнася особено за жените, които са били високо в професионалната йерархия и им е трудно да се примирят с ролята си на детегледачка.
А какво изживяват слушателите? Не е трудно да се отговори – когато чувате, че дъщерята на съседите на 1 ½ год. напълно самостоятелно е преминала към гърнето и няма нужда от никакви пелени за еднократна употреба, докато въпреки усилията ви собственият ви син на 2 ½ не иска и да види гърнето, чувствата могат да са само дълбоко неудовлетворение и потиснатост. Мрачни мисли (“Дали нещо не е наред с нашия син?”), комплексираност (”Защо някои майки се справят толкова лесно, а при мен всичко става толкова трудно?”), болка... Какво помага срещу това? Не можете напълно да избегнете сравненията.
Конкуренцията е нормален човешки двигател, който най-често има силен стимулиращ ефект. Сравнението с връстниците има важна роля при развитието на детето, особено ако родителите нямат опорни точки за това кое е норма и кое – не. Например, ако детето не чува добре, някои родители могат да пропуснат този дефект, смятайки, че то е спокойно и има здрав сън. В много случаи родителите на дете с нарушен слух могат да забележат, че нещо не е наред само при контакт с бебе с нормален слух.
В края на краищата трябва да приемате предизвикателството. Това е подобно на “душевно имунизиране”. Сравненията, които ви причиняват болка, са нещо като душевна инфекция. Тя боли, но ако работите върху себе си, с времето ще развиете съпротивителни сили.

Терапия за “имунизиране”
Разберете как стоят нещата в действителност. Когато сте изложена на поредната пледоария за способностите на чуждото дете, помъчете се да си отговорите дали майката още не е в еуфория след раждането на първото си дете, или има силна потребност да подхранва ниското си самочувствие. Опитайте се да се наблюдавате отстрани – можете ли да се усмихвате с разбиране на чутото, или то ви потиска? Не оспорвайте болката – самият факт, че се чувствате засегната и го признавате пред себе си, действа разтоварващо.
Поставяйте си собствени граници. Определете кое има значение за вас и кое – не. За по-нататъшния живот например няма особено значение кога точно детето ви системно ще ползва гърнето. Защо тогава да се тревожите, че съседското дете е постигнало това няколко месеца по-рано? Ако се безпокоите, поговорете с вашия педиатър.
Търсете източници на самочувствието си. Ако хвалбите на някои родители постоянно ви засягат или вие самата разказвате подобни истории, това показва, че прекалено се вживявате в развитието на детето си. По-добре мислете така – като майка вие постигате много, независимо дали детето ви се научава по-рано, или по-късно да ходи, да брои... Най-важното е, че го обичате! Радвайте се на успехите му, но не забравяйте, че има и други неща, които ви правят личност. Помолете партньора си да сподели какво цени у вас.
Малък трик – ако в компанията на познатите ви майки се говори прекалено много за бебетата, предложете алтернатива – посещение на някоя галерия с бебешките колички, или на кино, когато таткото е готов да остане при бебето. След това коментирайте видяното. Животът не е само вторачване в бебето...
Всичко, което засилва самочувствието ви, помага и на вас, и на детето ви. Не забравяйте, че най-доброто, което можете да му дадете, е вашата обич. И спокойствието да го оставите да се развива със собствено темпо. Така ще му подарите самоувереност, която то ще запази през целия си живот.