Поли вече е в 9-ия месец. Очаква дъщеря. Още от 4-ия месец с таткото са й избрали име – Мия. Скоро малкото момиченце ще започне самостоятелния си живот на белия свят. Докато чака контракциите, които сигнализират за началото на раждането, то “разказва” на мама как вече неговите органи и функциите им са подготвени за живота извън корема на мама... Прочетете писмото на Мия.



Мила мамо,
вече съм почти напълно оформена! Въпреки че някои от органите ми не функционират като на новороденото бебе, а други все още работят на бавни обороти,  чувствам се като съвършено човече. Ще започна описанието си с устройството на мозъка. Той вече е напълно завършен, макар че все още е нужно известно време, докато нервната ми система заработи с пълен коефициент на полезно действие.


Моите сетива също са подготвени за белия свят.  Зрението ми все още е слабо. Мога да виждам ясно на разстояние почти до 20 см. Колкото до вкуса ми, вече различавам горчивото от сладкото. Обонянието ми е в процес на усъвършенстване, но бъди сигурна, че от първия миг на нашата среща ще предпочитам твоя аромат пред този на всеки друг.
Чувството ми за допир е съвършено, а и слухът ми е в отлично състояние (затова много внимавайте какво си приказвате с тати).


Е, не всички детайли от моята личност са перфектни. С малко притеснение ще ти призная, че правя пиш без какъвто и да е контрол. Виновен за това е уринарният ми апарат, който въпреки че е на мястото си и бъбреците ми са започнали да изпълняват филтриращата си функция, все още не е придобил способността да задържа урина. Същото ще ме сполети и по другия въпрос – акото. Храносмилателната ми система е миниатюрна. Стомахът ми е много къс и червата ми са пълни с мекониум (първите акита), който ще изхвърля в първите си пелени.

Мамо, а ти готова ли си вече? Това, от което все още завися от теб, и то до голяма степен, е правилното функциониране на кръвообращението ми. То е възможно благодарение на кръвоносните съдове на пъпната връв (нали знаеш, че докато съм в твоя корем, моята кръв не преминава нито през белите ми дробове, нито през черния ми дроб). Когато се родя, почти чрез някаква магична сила ще се случи това, което наричат чудото на живота – кръвта ми ще започне да циркулира нормално благодарение на поетите от мен глътки въздух и на срязването на пъпната връв. Сърцето ми вече тупка със скорост 120–160 удара в минута. Сигурно си разбрала това от прегледите, на които напоследък по-често ходиш.

Всъщност може би и ти, и татко най-вече се интересувате от моята външност. Не е много скромно, но ще ви се похваля – смятам, че съм доста красива. Истината е, че генът е бил мой съюзник, защото в мен са се “копирали” най-добрите черти от теб и от татко. Заради това много скоро ще прегърнеш едно розовичко бебе, което ще си има всичко, и то на място. Кожата му ще е много, много нежна, въпреки че ще е покрита с едно предпазно мазно вещество и с мъх. Не се притеснявай, няма да се наложи да ме епилираш... Покрита съм с фини косъмчета, наречени лануго, които ще паднат няколко дни след раждането.

И накрая ще ти съобщя най-голямата и хубава новина: заела съм идеална изходна позиция за пътешествието през родилния канал – с главата надолу. До появата си на бял свят нямам никакво намерение да се преобръщам. Така че бъди спокойна – раждането ще е като „по учебник”. Ще се видим много скоро, нали?

Твоята дъщеря Мия

Достави писмото:
Д-р Илияна Стоева
акушер-гинеколог