Време е младите бащи по-малко да се оплакват от грижите за бебето. Предлагаме ви едно отворено писмо до немски баща, написал книга за “мъките” си.



Какво стана, след като се наредихте сред новоизлюпените бащи? Решихте да напишете  книга за всички баналности, свързани с родителството.

Дали това беше необходимо? Описвате обичайни истории, свързани с бременността, родилната зала, сменянето на пелени... Нищо ново за всички бъдещи и настоящи родители. Наистина рафтовете в книжарниците все повече се пълнят с такава литература, независимо дали става въпрос за роман, за съвети, или за споделен опит.
За да не сме несправедливи, трябва да признаем, че е чудесно, че има мъже, приготвящи пюре, режещи моркови, бутащи бебешка количка. Действително през последните години потомците на Адам извървяха голяма историческа крачка –

превърнаха се от отсъстващи
в присъстващи бащи
Това е прекрасно. За децата, за майките и не на последно място за самите бащи.
Но, драги съвременни, новоизлюпени татковци, не можете ли да подсушавате бебето си и просто да не мрънкате и да недоволствате? Трябва ли веднага да пишете книга за това?
Откровено казано, доста сме далеч от истинска революция в нравите. Все още домакинстващите мъже са екзотика. Въпреки че делът на бащите, които остават временно по “майчинство” вкъщи, се е увеличил значително, реалните данни са отрезвяващи. Две трети от мъжете, ползващи такъв отпуск, прекъсват работа само за 1–2 месеца. През второто тримесечие на 2009 г. само 2900 бащи в Германия са ползвали 1-годишен отпуск за гледане на дете. След приключване на този период често всичко върви по старому – бащата работи, майката се грижи за семейството. Само 14% от жените се завръщат след първото дете към професията си, а след второто дете – само 6%.
Въпреки това мъжките произведения за грижите за бебето все повече пълнят рафтовете на книжарниците. В тях може да се прочетат искрени изповеди как авторите са хронично преуморени, как могат само за минути (между оригването на бебето и вечерния ритуал по къпането) да погледат вълнуващ мач по телевизора, как по 2–3 дни ходят брадясали, защото нямат време да се обръснат...
Разбира се, всички пишещи бащи
имат чувство за хумор, самоирония, дори сарказъм
Те подчертават, че не се приемат твърде насериозно и са готови да признаят необразоваността, неопитността и непохватността си.
Нито за момент читателите не се убеждават, че бащата наистина се задушава под планината от пелени, страда от недоспиване или от липсата на перспектива в професията.
За да станат обаче нещата още по-весели, жените са подложени на леки подигравки. Обект на присмех стават големите размери на бельото им към края на бременността, безформената им фигура, множеството капризи, потиснатото им настроение... Това също обогатява написаното, макар и встрани от темата за бремето на бащинството.
Е, какво от всичко влязло в книгите има голямо значение?! Нека мъжете се изявяват като белетристи, нека описват “мъките и страданията” си в първите стъпки към бащинството. Все ще се намерят читатели и за тази литература...

Из чуждестранния печат
Симона Симеонова