Унесена в спомени, разказвам на дъщеря си за лекар, с когото съм работила на младини: ”Винаги, при всички обстоятелства той виждаше и даваше на другите хубавото. И смърт внезапно да споходи някой от пациентите ни, първо ще рече на нас от екипа: “С вас отивам накрая на света!” И след това ще захване да връща живота с окрилени от доверието помощници.


И в най-тежкото си боледуване този лекар съумя да ме зарадва, както никой друг. Посетих възрастния човек у дома. При изпращането излезе с мъчително куцукане чак пред къщата си, засмя се победоносно и ме помилва с топлия си глас: “Знаеш ли, че три години не съм стъпвал на улицата? Ама сега в твоя чест направих невъзможното, за да извървим още няколко крачки заедно.”

Десетгодишната ми дъщеря ме сепва с въпроса си: ”Като разказваш за него, излиза, че от всичко е успявал да направи хубавото. А къде слага лошото?” Замислям се и си спомням всичко, свързано с този въпрос. Тъжно поклащам глава.
Много трудно проглеждаме за хубавото което ни обкръжава винаги, при всички обстоятелства. Лесно избухваме, злите думи се леят с лекота, а хубавото, което сме мислели за същия човек, когото в момент на гняв обсипваме с хули, нивга не се е отронило от устните ни. Но агресията е по-стара от любовта към ближния, та бързо намира убийствено точния изказ. Обичта пък затъква гърлата ни и излиза, че най-често сме извор на зло за тези, които до болка обичаме.

Трябва да търсим хубавото и да го казваме, макар със заекване или с шепот от смущение. Искрено изречените добри думи имат магичната сила тутакси да погребват и най-върлото зло.
”Къде слага лошото?” Гони го през девет царства в десето с обичта си, на която позволява да стигне до ухото на ближния.
Непременно да търсим, да помним и да казваме искрено един на друг добрите думи. Който ги е чул и запомнил, ще се облегне на тях в тежък жизнен момент, а през останалото време повишеното настроение ще го превърне в извор на топлина и светли дела. Злото просто няма да покълне в душата му.
Китайски лечители целенасочено карат бременните си съпруги да съзерцават прекрасното в природата и максимално да му се наслаждават, мълвят им нежни думи, озаряват душите им със специално подбрана музика, за да закърмят още в майчината утроба потомците си с най-великата лечебна сила – любещата нежност.
“Никой не се ражда научен.” Не е вярно. Дори в древността благородните хора се стремели още от раждането децата да се обучават да виждат и да търсят красивото.
В източните страни, където живеят наследниците на древни философи, и до днес се обръща особено внимание на красивите мисли, на топлите чувства, на любовта… За тези мъдри хора нежността е безценен дар и най-важно средство за преодоляването на вечния бич за човека – собствения стрес и стреса у ближния. ”Една добра мисъл дарява съгласие в целия свят. Една частица сърдечна чистота благоухае сто века” – афоризми от древен Китай. При нас,”цивилизованите”, тези скъпоценни неща се посрещат с иронична, а често и със саркастична усмивка и се наричат ту сантименталност, ту лудост…
Така в отрупания ни със “сериозни” дела ден пречим на доброто да се роди а злото бързо се настанява в душите ни. В един миг ужасени откриваме, че децата ни са глухи за доброто, извиращо от нас в редки мигове. Как да станат добри потомците ни, когато през целия си живот слушат колко подъл е шефът ни, колко проклета е комшийката… Ето я печалната развръзка – внезапно идва мигът, в който майката-авторка на “добрите” думи, заболява и жизнено се нуждае от грижи, от блага приказка, но детето й не се е докосвало до съчувствието, любовта към ближния, та ”делово” зарязва болната и заминава на море. На вратата то казва: ”Тя за нищо вече не става…” Къде отива лошото? Без да ще, отваря широк друм за доброто у хората, когато го видят, усетят.
Опитайте нещо просто. Изцяло се потопете в представата за някого, който за Вас е прекрасен. Проследете внимателно действията, мислите, постъпките си. Те неусетно са станали прекрасни, и то точно в стила на човека, когото носите в съзнанието си. След някой и друг ден ще се учудите, виждайки същото прекрасно и у децата си, без да сте им чели “конско евангелие”.
Пишат го по разните книжки: мислите, представите – добри и лоши, имат огромна сила. Точно те определят делата ни през днешния и през всичките дни от живота ни.
Майката е длъжна да умее да улавя прекрасното От това се учи цялото семейство. Длъжна е да отделя часове за красиви мисли и представи, гласно да се радва на всичко – на изгрева, залеза, вятъра, дъжда, поезията и… на манджата.
Майката показва за пръв път всичко на този свят. Много дълго детето ще вижда през очите на мама. И съзряното през нейните очи ще носи подобно на контактните лещи през целия си пъстър живот. Какво става с лошото? С него може и трябва да става само едно – да се претвори мисловно и на дело в хубавото, в прекрасното. Срещата с него – лошото , е само една задача, изпитание, от което излизаме по-силни, по-мъдри, по-добри.
Нека всеки миг работим усилено над това – да учим с пример малчовците. Ако успеем, за тях, нашите наследници, никога не ще има лошо, а във всяко препятствие те ще съзират трамплина към по-високия етаж на прекрасното.