Звън на телефона. Хленчещ глас на млада жена: “Мамо, той си има гадже. Мен не ме поглежда. И пари не дава...” Странно?! Такава любов беше! Против волята на родителите си се взеха, от къщи бягаха, чудеса сториха за тяхната “единствена под слънцето Голяма любов”... А само след три месеца...


“Къде отиде любовта ви?” – пита сащисаната майка. Отговорът е много прост: “Толкова време, преди да се съберем, бяхме заедно без задръжки, че сега сме си противни...” В пресата пише, че всеки пети мъж има проблем в интимните отношения. Някъде пък се твърди, че това се случва с всеки десети. Различни статистики, държави, числа...

Само преди 70 години в България семействата са имали по 10–12 деца, а немотията е била и по-голяма от сегашната. Труд до смърт, но явно и секс до смърт.
Защо ли грубата селянка е била непреодолимо желана десетилетия наред, та е раждала заедно със снахите и дъщерите си, а сега стройното като фотомодел момиче става противно на любимия си още след първите месеци от общия им живот? Фройд пише: “Колкото по-трудно достъпен е сексуалният обект, толкова по-желан е той.” Пише психоаналитикът, че мъжът има изразена склонност да идеализира жената, към която изпитва топли чувства, в значителна степен преувеличава нейните прелести.

Хубаво, ама днес какво да идеализира, като всичките женски прелести му се натрапват накъдето и да погледне – интимни части, подаващи се от “очарователни” прашки, лъснали кореми, призоваващи почти или съвсем извадени на показ гърди... Идеализира се незнайното, далечното, едва загатнатото... * * *
Петдесетгодишен мъж в автобуса. Срещу него младо момиче седи в скута на приятеля си. Флиртуват. Внезапно еква мощният глас на възрастния мъж: “Педерасти бе, жена! Я ми седни тъй в скута, пък ще те налегна още тук, в автобуса! Ама ти ми седни, а не туй голото – всичко дето му е навънка...” * * *
Учебник по психология. Павлов, рефлексът – какво е това? Той се включва само за незнайното.
В по-далечното минало – седенки, песни, хора... Крадешком с месеци и години младите пристъпват към любовта. Дълго, много дълго в двата влюбени мозъка се възцарява доминанта – все една и съща, докато се стигне до заветното: “Само той ми е на сърце!”, “Само тя ще е моя!”
Хиляди пъти се е включвало диференцировъчното задържане – това, което прави влюбените разсеяни, глухи, слепи... Процесът, който ни кара, когато усетим, само зърнем любимия човек, да губим представа за всичко останало, сякаш то не съществува. Вече наученият с години мозък дава любов само на един, само на една. И не само това. Любовта се съпътства от процеса идентификация с обекта на чувствата, та затова дълго обичалите се брачни двойки изненадват с приликата си, а често след смъртта на единия съпруг в скоро време си отива и другият. * * *
Сега кога и как да се създаде доминанта за по-дълго, как да се включи това и онова задържане, като няма никакво въздържане?!
“Ужас! Не му става!“ Ами как да му става, като навсякъде всичко се рекламира с голи жени, нон стоп от телевизора “струят” интимни подробности?
Кога и как да се образува устойчиво възбудено огнище в мъжкия мозък, та да стимулира устойчива сексуална възбуда? * * *
Учреждение. Посещавам човек с висок обществен пост. Акушерка съм, но хлъцвам. Хилава млада жена с издут корем, под който “се хили” ластик на гащи и панталон, едвам прикрепящ се на щръкналите й тазови кости, поднася на началника си официален документ за подпис. Това пък било “Гордея се с моя корем!”... “Гордея се с моя корем!” Да! Трябва! В спалнята обаче – там, където докосването до ежедневно променящата се женска плът е тайнство само за двама. * * *
“Гордея се с моя корем!” И не само с него! С всичките си интимни части, които щедро се излагат на показ, толкова щедро, че да не остане нищо интимно, съкровено. * * *
Разглеждам фотографии на всевъзможни женски носии. Какво в това облекло векове наред провокира такива страсти, че хората са се размножавали неконтролируемо и в смърт, и в глад? Всичко е покрито, но ризата е везана така, че еротично се подчертават гърдите. Кръшната женска фигура е пристегната от колан. От краката се вижда съвсем малко. Цяло щастие е било да се види прасецът, над който се диплят дантелка, шевичка... Всичко е нагласено така, че и аз – жена и акушерка, се питам: “А каква ли е сниманата дама под дрехите?”
Еротиката през вековете... Загадъчност – това е, когато става дума за неугасими страсти.
А българското многочленно семейство от миналото, на което дължим съществуването си ние, сегашните разкрепостени, необичани и нежелани жени? Освен еротиката на българската носия, от значение са били и нравите, създаващи доживотни доминанти, общият труд и радости, изпитанията.
Сега хляб не месим, манджа не можем да готвим, дори пелени не перем. Всичко е лесно, цивилизовано. Тъкмо това лесното ни убива. “Много си лесна. Наситих ти се” – рекъл мъжът на момичето, оплакващо изчезналата любов. * * *
От различни издания се разнася тревога: Какво става с интимните отношения? Защо непрекъснато расте процентът на пълния провал в най-съкровеното?
Ами то е като съкровището. Бижутата си съхраняваме под ключ, ако са много и твърде скъпи – в трезор. И рядко, много рядко ги носим да ни украсяват. Съкровището, с което ни е дарила природата, – женските прелести, раздаваме на всеки срещнат. Е, скоро, съвсем скоро няма да има съкровища, незнайно къде ще отлетят и съкровените отношения.... Не – знайно е. Там на улицата, в кафенето, в ресторанта... Навсякъде, където с лека ръка пропиляваме женското си богатство. Напразно го търсим у дома в свещената спалня – единствения трезор за съхранение на женската прелест и на нежните интимни отношения.