Малко преди да седна да напиша това, попитах съпруга си как съм се променила след раждането и той отговори: “Мисълта ти се е насочила изцяло към бебето.” Абсолютно вярно! Ще съм съвсем откровена и ще започна с физическата промяна. Шест (!) и (!) половина (!) килограма (!) плюс (!). Дали плюс не идва от плюскам... Шест и половина килограма плюс! Колкото и да го повтарям, те няма да станат по-малко. Това ще се случи, след като запозная излишните килограми с фитнес инструктора: “Фитнес инструкторе, това са излишните ми килограми! Килограми, това е фитнес-инструкторът!” Знаете как е!


Другото нещо (по-точно другите неща, защото са две ) е един номер по-голям сутиен. Една естествена промяна, когато отглеждаш естествено хранено бебе. Ако се допитам отново до съпруга си, той ще каже: “А, тази промяна много ми харесва. Нямам нищо против тя да си остане... за постоянно!”  Аз обаче предпочитам предишния си модел бюст.

Още! Пуснах си дълга коса. Интересно, но това ми се случи и при първото раждане. Е, не е ли съвсем нормално след една такава сериозна физическа промяна да последва и другата промяна – по-сложната. А като прибавим и бебето... Как е възможно някой да си помисли, че една жена не се променя след раждането?!
Усетих промяната още в първият миг, в който ми показаха бебето. Неописуем момент! Знам, че звучи като клише, но наистина това не може да се сравни с нищо друго. Виждаш го. Чисто ново същество. Твое. И си личи. Ако искате ми вярвайте, но познах лицето му. Видях себе си... в муцунката му. Прилича на мен. Уникално. После ти дават да го целунеш за първи път. Естествено – плачеш! И ти става много хубаво! И веднага усещаш прилив на ново чувство – нова любов, която веднага, в този миг, започваш да изпитваш.

Не разбирам много жени, които казват как обичали малкото същество още от момента, в който са разбрали, че са бременни или още от минутата, в която то промърдало. Мисля, че това изобщо не е така. Поне с мен не беше – нито първия, нито втория път. Докато бебето расте вътре в нас, усещаме умиление, трепети, разни такива хаотични приятни чувства. Истински силната майчина любов обаче се ражда с раждането! Според мен. Разбира се, на нея се дължи голямата промяна. Интересен е фактът, че това преобразяване се усеща по съвсем различен начин, когато си на повече от 30. Родих дъщеря си на 20 и нещо, а сина си – на 30 и малко... и определено втория път емоцията е по-силна, по-осъзната и по-пълноценна. Просто бях пораснала и с това станала способна да поема по-силна емоционална доза. Помня, че когато за първи път взех в ръцете си дъщеря ми Надежда, бях толкова уплашена, че не можах да се насладя истински на преживяването. Докато с Андрей не беше така...
Всичко това е най-хубавата част от “вътрешната” промяна. И тя е толкова значима, че всички останали части от пълната промяна избледняват. Дори следродилната депресия не е толкова съществена. Преживях я така разтърсващо, а тя се превърна в нещо незначително, в нещо, с което да разсмиваш компанията, когато го разказваш: “Скъсах се от рев. Просто си ревях за всичко!... За дъщеря ми, на която съм обърнала по-малко внимание. Миличката ми. Сълзи. За мъжа ми, който така объркано ме погледнал. Миличкият. Сълзи. За мен, че така ми се иска да изляза с приятели, а трябва да съм на разположение на всеки два часа и половина. Миличката аз. Сълзи...” 
Това преминава след седмица или след две. Просто трябва да оставим хормоните да се набушуват хубаво, да си направят няколко урагана и едно-две цунамита вътре в нас и... край. Утихва и остава само смешен спомен за една преживяна следродилна депресия! По-точно две – при мен.
Най-хубавото е, че съм имала късмета да се променям. Защото тази промяна е смисълът на съществуването.

ТОЙ каза:
Намирам за твърде пресилено, ако някой твърди, че с раждането жената се променя кардинално и необратимо. По-точно казано е, че обстоятелствата се променят и всички ние просто реагираме по различен начин спрямо тях.
Преди да забременее, жена ми беше в стрес, както е при повечето работещи хора. Когато излезе в отпуск по майчинство, тя бързо свикна с другата възможност – да се наслаждава на бременността си с безкрайни и разточителни разходки, с гледане на телевизия, с пътувания (почти до самото раждане), с угаждане за всичко. Вярно е, че има бременности, които протичат по-сложно и не така безоблачно, но в общия случай този период по-скоро е време за почивка и за подготовка жената да посрещне големите промени, които й предстоят. Така и трябва да е. Защото в рамките на година животът й се преобръща и каквито и да са били очакванията й, накрая те се разминават с действителността. В рамките на 12 месеца се случват много неща – бременност, раждане, майчинство... Това са най-важните събития в човешкия живот и не биха оставили никого безучастен. Те не точно променят жената, а по-скоро я усъвършенстват, макар че по време на самата бременност хормоналната буря може да я направи неузнаваема. Вече като майка жената има нов приоритет в живота си и той изисква цялото й внимание и усилия. Това, от една страна, осмисля деня й, но от друга, може да повлияе пагубно на психиката й, особено ако тя е свикнала да е обществено активна. Бебето е съвършено зависимо от майката и абсолютно беззащитно без нея. А това прави зависима и мама. Дори и да е подготвена за това, пак може да изпадне в следродилна депресия – да се чувства незначителна, безполезна и тъжна. Ако добавим и натрупаните килограми и наедрялата фигура, ситуацията става още по-сложна. Разбира се, става дума за временна промяна и когато тя постепенно изчезне, жената продължава да е съпруга или партньорка, майка и на друго дете (ако вече е имала) и продължава да работи. А в професията си трябва да влага същите усилия, каквито е влагала и преди. Ако има късмет, работодателят й ще прояви толерантност към майчинството, но често пъти самата тя ще влага повече усилия, за да докаже, че е пълноценна и способна да се справя и след раждането. Истината обаче е, че на нея й е много по-трудно. Работата е същата, но тя вече не може да остава след работно време, преуморява се и не си доспива. Поставен при тези условия, човек реагира и се усъвършенства.
Жена ми стана по-организирана, още по-отговорна, започна да цени повече времето си, а сънят й се превърна в основна ценност. Това обаче не са качества, които тя култивира след раждането на нашия син, а качества, които винаги е притежавала.
Да, приятели, мисля, че раждането не е времето на голямата промяна, а времето на изпитания и адекватно посрещане на новите обстоятелства, които идват с бебето. То е като Коледа – всички я чакаме с нетърпение. Понякога сме малко разочаровани, че освен подаръци този празник носи и лют студ, но като цяло много му се радваме...